ІV глава
София подтичкваше напред по пътечката, а после се връщаше при вървящия зад нея Иван. Тя приличаше на малко момиченце, което водят към забавните люлки или до магазина за бонбони. Софи наистина отиваше на пазар, но целта ù не бяха бонбоните. Тя нямаше търпение да срещне отново Мартин - момчето, с което се запозна преди три дни. През това време той не излизаше от главата ù от сутрин до вечер, дори в съня ù. Девойката заклати глава, сякаш за да изхвърли мислите си за него.
- Много ли остава още - София се надяваше, че е успяла да каже това равнодушно. Не искаше да пита, но още не знаеше пътя, а търпението ù бе на свършване.
Иван я погледна и се усмихна.
- Още малко, миличка - каза той и добави лукаво - Искаш ли първо да посетим новия ти приятел?
Софи не очакваше такъв въпрос. Тя се замисли. Не знаеше какво да отговори. Да каже “не”, означаваше да излъже чичо си, но пък да си признае...
- Мартин ли? Ами... ъъ... както решиш.
Иван се подсмихна, но си замълча. Той знаеше, че Софи не ...