Соколът
Той беше горд и непокорен. Никоя плячка не можеше да се изплъзне от острите му нокти. Беше обучен да убива и носеше в сърцето си жаждата за кръв и плячка.
По време на лов стоеше винаги на лакътя на своя господар. Острият му поглед пронизваше небето, където неподозиращи заплахата летяха гълъби и гугутки.
Стрелкаше се, като мълния и нямаше прошка за никой.
Един ден всичко се промени. Той видя нея. С прекрасна шия и шарени пера. Прииска му се и той да свие гнездо. Да има свой дом и дечица. На последния лов не се върна. Отлетя при нея, в скалистите планини. Господарят му беше бесен. Търси го ден и нощ. Дни и седмици. Решен беше да го прониже със своята стрела, да накаже това непокорство.
Накрая го видя.
Върху най - острата скала стоеше гнездото, а от него гордо изправен гледаше соколът.
Погледите им се срещнаха. Ловецът опъна своя лък. Соколът не помръдна. В черните му зеници се четеше решимост. Тъкмо когато се канеше да пусне своята стрела, ловецът видя от гнездото да се показват две голобради малки соколéта. Те писукаха и вдигаха към небето своите човчици.
Господарят свали своя лък и бавно се отправи назад по пътя си.
Всеки има право на семейство.
Всеки има право на щастие.
16.12.2021г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados
