Соколът
Той беше горд и непокорен. Никоя плячка не можеше да се изплъзне от острите му нокти. Беше обучен да убива и носеше в сърцето си жаждата за кръв и плячка.
По време на лов стоеше винаги на лакътя на своя господар. Острият му поглед пронизваше небето, където неподозиращи заплахата летяха гълъби и гугутки.
Стрелкаше се, като мълния и нямаше прошка за никой.
Един ден всичко се промени. Той видя нея. С прекрасна шия и шарени пера. Прииска му се и той да свие гнездо. Да има свой дом и дечица. На последния лов не се върна. Отлетя при нея, в скалистите планини. Господарят му беше бесен. Търси го ден и нощ. Дни и седмици. Решен беше да го прониже със своята стрела, да накаже това непокорство.
Накрая го видя.
Върху най - острата скала стоеше гнездото, а от него гордо изправен гледаше соколът.
Погледите им се срещнаха. Ловецът опъна своя лък. Соколът не помръдна. В черните му зеници се четеше решимост. Тъкмо когато се канеше да пусне своята стрела, ловецът видя от гнездото да се показват две голобради малки соколéта. Те писукаха и вдигаха към небето своите човчици.
Господарят свали своя лък и бавно се отправи назад по пътя си.
Всеки има право на семейство.
Всеки има право на щастие.
16.12.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
