10 мин за четене
Коя е Соня ли? Соня е или по-точно беше нашата кобилка. Да, градското момиче от селски произход преодоля страха и гнева си, и един ден, просто впрегна красивата, стройна, червеникава кобилка с най-меката грива, най-шоколадовите очи и със красива звездичка на челото. Момичето беше вече девойка и се почувства, върнато назад във времето, в старите времена, загърбило за минимален миг съвремието в стремежа си да се научи. А Соня беше проявление на Божествената красота и правилни пропорции за вида си. Красавица – истинска красавица с будно съзнание и буйна кръв. Но тя можеше да обича и го правеше с такъв устрем, че нямаше как да не и отвърнеш със същото. Само човек, който не се е докосвал до такава обич, не знае какво е чувството да бъдеш толкова много търсен и обичан, както аз бях от Соня. Не съм мислила, че ще си припомня така изведнъж за това време, за тези мили, но и така трудни спомени. За мъката, която тогава изпита и сърцето ми, не само човешката ми душа,когато вече я нямаше. Тогава, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Соня * - Сънливка, видоизменено от Стойна. Умалително на София от руски език. София от древногръцки означава мъдрост, знание.
*повод, юзда -мн. юздѝ, ж.
1. Приспособление, направено от ремъци (за главата и за държане) и метална част за устата, което е предназначено за управляване на кон или друго впрегатно животно. Дърпам юздата.
2. Металната част на това приспособление, която се поставя в устата на животното.
• Дърпам юздите. — Разг. Управлявам, ръководя някаква дейност, често когато не съм самият аз ръководител. Жена му дърпа юздите на фирмата.
• Държа под юзда. — Разг. Държа строго някого.
• Стягам/стегна юздите (на някого). — Разг. Започвам да го държа строго.
• Пускам/пусна юздите (на някого). — Разг. Преставам да се държа строго с някого, оставям го да прави каквото иска.