3 mar 2024, 14:41

 Спасители 13 

  Prosa » Relatos, Otros
145 2 10
Произведение от няколко части « към първа част
9 мин за четене

                          Поразмърдах се. А възможно ли е голотата на телата ни, прителнително ли да  е.

- Добре, а наистина ли,...такова де,... дето за голотата ,де - взех да пелтеча - Така добре сложена жена, а да се срамува.

Да й призная ли, че все едно виждам у нея  любимката си Пета  Уилсън, австралийска актриса, бюст 34 инча, с  25 инча талия

 и височина 178 сантиметра, само че вместо руса коса, тя е с черна. За инчовете не съм много сигурен, не съм ги мерил,  но височината на Ана-Мария е вярна. Жена -мечта до мен  в леглото.

- Ох, момчето ми, това ни го набиваха ежедневно  като деца в оня лицей, все едно ще ставаме монахини. Някои станаха де,  е повлияни не само от училището - тъжно рече тя - А човешката природа била еднаква навсякъде.

Помълча малко, въздъхна лекичко.

- А знаеш ли какво харесвам в теб най- много, че си открит и честен и не те блазни чуждото богатство - гласът й потрепери - Не знам  как да ти го кажа, но ме обзема странно чувство...Ето вече от година сме заедно, не си ли мислил да сме заедно цял живот. Пречи ли ти нещо. Кажи, но честно. Притеснява ли те факта , че не мога да забременея

- Ех мила моя Ана-Мария, напипа една ненастроена струна в душата ми. Харесвам те много, за всичко има лекарство, само няма лекарство за това, че ти си гъркиня, а дали  си богата или бедна, дали си държавен служител или не , няма никакво  значение.  Разликата е в това, че ти си гъркиня, а аз българин, колкото и добър да съм.  Как мислиш, това няма ли да повлияе върху кариерата ти и един ден да ме обвиняваш, че съм използвал моментната ти слабост и съм се възползвал.

Помисли си, момичето ми, не бързай

- Мислила съм го Петро, мислила и измислила. Споделила съм всичко с мама и тя ме подкрепя. Ще ти кажа, , влюбих се в тебе и няма да сгреша. Притеснявам се само,... да не гадая, може и да се получи, да си имаме деца.

Говореше тя тихичко и очите й се  напълниха със сълзи. Притиснах я  към себе си, галех косата , лицето й, целувах плачещите очи, изпръхналите устни.

- Как да ти го кажа или докажа, че би било прекрасно да имаме наши деца, но едва ли липсата им ще повлияе на моята привързаност и обич към теб, а дали сме бедни или богати, човек като е здрав и има вярна полувинка до себе си, все ще изкара. Сега какво друго ни липсва,... млади сме, не сме отхвърлили идеята за деца.

Тя ме погледна с големите си очи, притисна се в мен доверчиво.

- А защо не си вземем отпуски и да прескочим до Филипополи, Пловдив де. Ти имаш нужда от почивка, да се откъснеш от хаотичното ежедневие тук, от работата, нужно ти е спокойствие. Нали въпреки  всичко си православна християнка, ще минем през Рилския манастир, ей така за късмет. Чувал съм, че в сряда манастирът, светиите де, са най-чисти, отърсили са се от неделните   молби и молитви. А майка ми има позната лекарка в един санаториум в град Хисаря, там лекуват женски проблеми, ако имаш. Има и минерални извори, казват помагали при безплодие, да опитаме. 

Дяволита усмивка пробяга по устните й. Очичките й засвяткаха игриво.

- Хайде, обличаме се и отиваме сега у нас да продължим. Не взимай нищо от тук, проготвила съм всичко, тръгваме ли

Засуетих се около гардиероба, все пак едни гащи да си взема.

- Не взимай нищоо,  всичко има забрави ли, вклюително и бельо и чорапи - смееше се тя - Но даже и чорапи няма да ти са нужни, хайде заключвай и да вървим

              Хванах я през кръста и я завъртях из хола. Когато преди време за пръв път бях у тях, с любопитство разглеждах

картини, гоблени, статуетки , пипах  подредените книги и извръщах глава да прочета автор или заглавието им. После подредената и отрупана маса , ами прелестната Ана-Мария. Добре, че не възкликнах тогава  '' Зорба ти си в рая '',... не, раят е там където си го направиш и го чувстваш като такъв.

Смеехме се като деца, когато  се попитаме по мобилния ''Къде си '', а отговорът бе '' У нас, а къде у нас, у вас или у нас ''

Обадих се на майка за опасенията на Ана-Мария. Родителите ми знаеха за по-сериозната ни връзка с нея, къде  работи ,

изпратих им снимки на мобилните им, харесаха я, били сме лика прилика ръстово и усмихнати. Въобще не попитаха за родителите й, богата ли е, бедна ли е '' Важното е вие да се харесвате и обичате, парата, богатството се губи и печели, но загубиш ли обичта, вече не можеш я спечели'' беше филосовски заключила. 

И мама се зарадва,  взе в свои ръце проблема ни, уредила всичко, оставаше ние да решим кога да си вземем отпуските.

А аз все така , въпреки топлото време, стегнат в костюм, приятно изглеждащ придружавах кирия Варвара Белмонд навсякъде, с папки  и лаптоп. Не е тежко, но отговорно бих казал, отговорно и  учтиво  отношение към Госпожата, все пак  3500 евро заплата го заслужават, а и не исках да ми прави забележки или да се правя на всезнайко. Вероятно предизвиквахме зависливи погледи из другите офиси, освен с външния си вид, и с това, че при необходомост ползвахме смесица от английско-френски думи, по-трудно разбираемо е за околните. След работа я откарвах до къщата й, пожелавахме си приятна вечер, Мерцедеса в гаража,...обаждам се по мобилния на Ана-Мария, че съм приключил работата за днес,  и на моето Фордче към къщи да приготвя вечерята ни.

- Петро - обади се тя в края на работния ден -  Мама ни кани на гости, на вечеря един вид, тъкмо ще уточним кога и ние ще тръваме. Ще мина покрай къщи да те взема в 19 часа. Приготвила съм цветя, подаръче за нея.

Отново покачване на кръвното ли, не на адреналина, добре че не скачах с парашут, че щеше да се види от къде излиза..

Нисана Скайлан  изфорсира заплашително. Пристигнахме. Я , позната ограда, врата, къща. Погледнах я въпросително.

 Ана-Мария само сложи пръст на устните си, намигна ми свойски и ми подаде подаръците.

Позвъни на входната врата. И с цялото си величие,... кирия Варвара Белмонд. В дълга вишнево -червена рокля, обувки на висок ток,  с белият кичур коса, усмихната приятно.

 - Мамо пристигнахме, Петро,... мама.

Стоях като гърмян заяк, само очите ми мърдаха ту към нея, ту към кирия Варвара. Устните ми потрепериха, гърлото ми бе пресъхнало.

- Мамо, купихме ти цветенца и малко подаръче, но са от сърце, Петро, Петро ...- подсети ме тя - Подаръчетата

Подадох ги машинално, все едно съм си глътнал езика.

- Влизайте, влизайте , деца мои, изнанадана съм...

Как да й кажа, че и аз два пъти.

Насядахме около масичката с питиета.

- Мамо, с Петро решихме...

И започна да разказва какво сме решили. Кирия Варвара поглеждаше към мен, кимаше с глава. Усмивка пробягваше по лицето й

- И решихме, даже и да не се получи сега, да бъдем заедно в живота и да не се отказваме - не спираше тя - Мамо, ще може ли отпуска за Петро, ще можеш ли да се справиш отново сама

- Разбира се, един месец ще ви стигне ли. Ще карам джипа, по-безопасно е, а и  няма да има толкова работа, всичко сме уредили, сякаш сме знаяли. О, идва и месец август, всички са в отпуска тогава, а аз ще мога да ида и до Люксембург. А на вас успех в живота и начинанието. Радвам се за вас, деца мои.

                Колко му е до Рилския манастир. Пренощувахме в хотел на около 600 метра от него, и в сряда в 10 часа без 5 минути бяхме пред портите му. Тъкмо да прекрачим и камбаната заби тържествено, след това вълшебна тишина и душевно спокойствие. Запалихме свещички за сбъдване  на желанията ни, ако имахме еднакви желания ще се сбъднат.

 Оставих Ана-Мария сама пред една икона, да се помоли и за грехове, ако има.

Купихме сувенири за мама  кирия Варвара, за моята майка. Направихме разходка из околностите, тя бе впечатлена от самобитната природа наоколо. А вечерта се любихме ненаситно, без бели чорапки, а само по нежното златно синджирче със зодиите ни, които й подарих от искрени чувства

Сутринта приятно уморени, но свежи бяхме до Скайлайна.  Позвъних на нашите, че тръгваме от манастира.

- А сега преотстъпвам  волана на теб, искам да се наслаждавам на природата и ти да ми бъдеш като екскурзовод

- Ще мога ли да се справя - смеех се - Гледайте на ляво, а сега на дясно.

Тя гледаше  с широко отворени очи панорамата. Друг свят, високи планини, борови гори, игриво течащи ручейчета и рекички по камъните, причудливите отблясъци на водните пръски от слънчевите лъчи.

- Петро, момчето ми, притеснявам се,  а как ще се разбирам с родителите ти, на какъв език...

- Който ти е по-лесен, английски или френски, майка е преподавателка по чужди езици, а татко е пенсиониран офицер и също говори английски, даже знаят и руски език

- А ти знаеш ли руски - попита ей така и впери очи в мен

- Да знам, писмено и говоримо. Забрави ли, имам книги и на руски език  в къщата в Атина

- А даа, спомних си, отбелязал си го във въпросника - засмя се тя - Умника ми той, доброто ми момче.

Пощипна ме по бузката и потупа бедрото ми.

- А не си споменавал, че и твоят баща е бил военен  офицер, какво съвпадение. 

              Пред нас бе Пловдив.

- Имаме време, ще ти покажа Филипополи, няма Акропол, но има Античен театър, няма море, но има река Марица...

Шофирах уверено из града. Излезнахме до Панаира, завих на дясно, понамалих скоростта и показах  кооперацията

- Ето тук е моят апартамент, на третия етаж, извинявай нашият апартамент, може би ще иска освежаване и осъвременяване, никой не живее в него, само родителите ми го проветряват...

Тя погледна любопитно, огледа и околните блокове, малко сиви и еднообразни. Усмихна се, но нищо не каза, само поклати неопределено глава.

Продължих напред с екскурзията. Намалих отново пред няколко двуетажни еднотипни блокчета, с малки цветни градинки , храсти и дръвчета.

- Ето пред нас най-вляво е блокчето на родителите ми, целия втори етаж. Били са по две жилища  на етаж,преди време.Но, са настъпили реорганизации в армията, и татко  е закупил и другият апартамент, негов колега е закупил жилището  на първия етаж, и сега само две семейства живеят тук...

- Да, по-приятно изглеждат, боядисани и с цветя...- отбеляза Ана-Мария

- Е, по-различни са. Но татко и мама само зимно време са тук, имаме вила в едно село Песнопой се казва, и са там, гледат пчели, зайци, кокошки, има овошна градина  и  по-голям двор. Занимават се.

               Минахме над магистралата и колата весело забръмча, сякаш знаеше пътя до селото. Майка и татко ни посрещнаха, е нямаше пита и шарена сол, а  искренни прегръдки. Мама се отдръпваше на крачка от Ана-Мария, любуваше й се, отново я притискаше майчински в обятията си. Татко ме сграбчи във все още силните си ръце, потупваше ме по рамо.

Мама  й подари златен плътен  гердан със златен медальон, е може и да е турски, но елегантен и от сърце.

 

 

следва продължение....

 

 

 

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря и за любими на част 12 и 13. Наистина, '' човек като здрав и има вярна полувинка до себе си , все ще изкара ''..., не знам точно от къде ми дойде това. И, продължаваме напред.
  • "човек като е здрав и има вярна половинка до себе си, все ще изкара..."
  • Ники, вече утре, днес е само за четене и разглеждане на фото и картини
    Благодаря ти
  • Чакам и следващата част!
  • Благодаря Мислител Каменов, обладани сме и двамата , визирам снимката ти, от могъществото на природата
  • Идилия.
    Поздравявам те.
  • Благодаря Скитница, малко завоалирано представям героите , от Делфийския оракул до Рилски манастир всеки се моли за нещо добро...
    Благодаря Паленка, имах желанието да ида на Шипка, но прекомерната строгост с проверки по пътя ме върна пред лаптопа, малко дълго се получи, но нали утре е ден за четене.
  • ти си неуморим!
  • Добре, добре!
    Обичам когато нещата се нареждат и си идват на мястото!
Propuestas
: ??:??