Остана най-трудното, спалнята им.

Часовникът бе замрял на 11 и 45, обвит в прах и паяжини. На малка масичка подредени порцеланови фигурки, било е модерно и престижно вероятно. Шест икони със сребърен обков, зад масивен сребърен свещник, масивна купа от  дебело стъкло в сребърна поставка, това може да е било кандилото, на дъното с изгорял фитил на коркова подложка.  Всичко наподобява като малък иконостас. Вероятно е било спалня на родителите му, после и на бай Яни с леля Дора. Въздъхнах тежко.

На рафтче встрани  в черна луксозна подвързия Евангелие, Библия и няколко църковни книги. До тях  трите тома на Марксовия ''Капитал '' в  бежова подвързия на български език, а в червена подвързия томове на Енгелс и Ленин на руски  език. Под тях  томове на Платон, Софокъл, Еврипид,... странно съчетание на филогофски възгледи.

Мебелите  плътна дървесина, на крачета и с пиринчени топки на дръжките, малко позастарели от времето и употреба.

Отварях едно по едно големите чекмеджета, две с подредени сгънати дрехи на леля, две на бай Яни.  Гардиеробът, преграда с дрехите им на единия и на другия, мирише на лавандула, сигурно срещу молци. Най-отдолу в чекмедже фотоалбуми, два фотоапарата със светкавици.

Зашеметих се, затворих вратата на спалнята и избягах навън. Усетих буца в гърлото си, очите ми се насълзиха.

Ето, човек събира, събира цял живот и след него...

                 Минавах по различни улички на път за супермаркета ''Склавенитис'', забелязах  автосервиз, продават и акумулатори, и бяло фордче като  синьото на бай Яни. Момчето моя възраст, сменяше гума на лека кола.

- Извинявай,имам ей такъв Форд Ескорт - посочих към колата

- О, това е моя Форд, страхотни машини са - отговори с усмивка

- Да, ама не е каран от доста време, трябва му акумулатор вероятно, а ти можеш ли да дойдеш след работа да го погледнеш, ще ти платя разбира се.

- Това е най-лесната работа, само че вземаме стария акумулатор, такава ни е практиката. Обади се на шефа, но не казвай, че ще гледам колата ти

Обясних на шефа му, дадох адрес, телефонен номер, платих.

- Ей Левенти, имаш и акумулатор за поставяне накрая на деня, и да не забравиш да вземеш стария.

Преди няколко дни, бях напомпил гумите на Форда, избутах го извън гаража, за да мога да почистя и освежа гаража. От любопитство, отворих капака на двигателя, бай Яни бе откачил клемите на акумулатора и завил плюса с тиксо. Прибърсах праха от двигателя, видях за масло, антифриз, източих 20 литра от стария бензин  и налях 20 литра свеж бензин, все пак съм направил нещо де.

Механикът дойде, монтира новия акумулатор на мястото му, погледна към двигателя.

- От колко време не е палена и карана - попита

- Вероятно над  четери години, но аз източих 20 литра от стария бензин и долях нов

Той се поусмихна

- Това е много добре, сега ще сменя бензиновия филтър, ще почистя  свещите, имам антифриз и предлагам да сменя и него. Маслото тук не мога да  сменя, ще дойдеш утре в сервиза само да сменим маслото и филтъра.

Сръчно закачи полюсите, почисти свещите, смени горивен филтър и антифриз, доля в двигателя масло. Провери отново какво е направил.

- Дай ключовете, би следвало да запали, но първо да подкачи бензин и масло

Завъртя за секунда-две, изчака малко,, стартерът избръмча и двигателят запали, остави го да работи на празен ход.

- Добре, гумите са напомпани, има гориво, качвай се да направим един завой и да видя спирачките.

Караше умело из уличките, спираше ту плавно, ту по-рязко.

- Добри машини са, казваш  над четери години не е карана, а всичко е изрядно, само утре ела  да сменим маслото и филтър.

Вкара колата в двора, прибра инструменти и стария акумулатор

- Е, не каза колко ти дължа - попитах

- Нищо, удоволствието е взаимно, утре нали ще дойдеш при нас да ти сменя масло и филтър. Пък и караме един модел коли.

На другия ден смени маслото на двигателя , маслен и въздушен филтър, платих при шефа му.

 - Благодаря ти, дето ми помогна за колата, все пак е друго нещо  като я види майстор - искрено му казах

- За нищо, ако имаш нужда от нещо обаждай се, или ако имаш познати за смяна на масла, филтри, изпращай ги при нас. Не те попитах, но вероятно нямаш годишен преглед КТЕЛ де, застраховка, платен данък

- Нямам, отскоро съм тук и колата не е карана, все е в гаража - смотолевих

- Чакай малко, шефът ще те оправи, взема само че 10 евро комисионна, ще го попитам - рече набързо той и се шмугна в офиса

Почаках десетина минути, е добре че има услужливи хора, та да помагат на незнаещите.

- Готов си, влизай при шефа да се разплатиш и вземеш документите.

И за час-два бях по-изряден и от нормалните гърци.

- Левенти, ти толкова много ми помогна за колата, хайде след работа да идем в кварталната таверна да се почерпим, да хапнем

- С удоволствие - засмя се той - Има една подробност, излизам с едно момиче, може ли да дойде и тя

- Разбира се, ще ми бъде приятно и на мен

Вечерта мина чудесно, приятелката му беше лъчезарно момиче, народно бих казал, даже споделиха, че възнамерявали скоро да стават семейство, само изчаквали баща й да се завърне от плаване.

Еха, за двадесетина дни свърших толкова много работа из къщи, а не е ли време да тръгна да търся работа. Съседите ми Таки и Маноли ме ангажираха за кратковременна работа по градините си, плащаха,...ноо, друго си е постоянна работа.

На път за супермаркета дочух българска реч, двама души се суетяха около камионче с хладилници

- Момчета да ви попитам нещо, отскоро съм тук и търся работа, може ли да ме насочите - попитах

По шишкавия ме погледна нагло

- Абе нашия, документи имаш ли

- Нямам, от скоро съм тук - се заоправдавах - И както се казва още не знам от къде изгрява слънцето

- Трудна работа тогава - отсече шишкавия

- Я виж до малката църквичка под платия Клайтмонос, площадчето с градинката де, сутрин там се събират българите, които като теб търсят работа. Щом си решил да търсиш, ще намериш - включи се в разговора другия - Важното е  да започнеш някъде, после ще си търсиш по-добра. Значи около църквичката, само тя е там, вкопана в земята, и уличката е еднопосочна, няма да я объркаш. Хайде успех.

Благодарих им. Сутринта избръснат, сресан тръгнах натам. Намерих площадчето, църквичката, дали съм подранил или закъснял, второто изглежда е по-вероятно. Обиколих няколко пъти , гледах по витриите отражението на минаващите, заслушвах се в говора им.

За жалост нищо. Обиколих кварталчето, не, друга малка стара църква не открих. Даже влезнах вътре, запалих свещичка, поразгледах я, само туристи тихичко разговарящи помежду си.

На автобуса и отново занимания из къщи. Погледнах  фордчето, миличко, къде да ходя с теб, ами ако се загубим...

            Станах рано и отново съм на пост около църквичката. Огледах се, ами само аз стърча там на високия тротоар. Минах на отсрещния  тротоар, забързани хора тръгнали към работата си и говорещи по мобилните .

Забелязах двама безделници да пушат на входа на безистена, какво пък, безделниците знаят всичко. Напрегнатият ми слух долови българска реч, те са, българи са, даже единия невъзмутимо правеше   с цигарения дим кравайчета.

- Извинявайте, от скоро съм в Атина, казаха ми, че тук някъде изпращали на работа, търся си работа, каквато и да е - съкрушено казах

- Е там вътре, има графия, бюро, те изпращат на работа - рече единия и продължи да прави кравайчета.

Даже и не им благодарих, а по-скоро на ум ги пратих на майната им, какво се тежкареете и вие сте били като мен.

Разглеждах наляво и надясно, магазини, кафенета, склад, някакво помещение с 2-3 маси и столове, не е офис, поне да има за тежест огнеопурна каса. Пред кафене насядали мъже, кой пред чаша кафе или бутилка бира. Добре е, още е 7 и 30, 8.00 часа, и бира...

Продължих напред, същите магазинчета, вътрешно кръстовище в безистена, напред нещо  по-лъскаво, сложени знамена, гръцкото най-високо и голямо, изнесени консулски услуги ли. Надясно по-спретнати магазини, домашни потреби, осветителни тела.

На пиедистал  голяма лъскава стара печатарска машина, зад нея книжарница с ксерокс услуги и  големи ъглови витрини с каталози,фотоси и съм на главна улицата, а огромните витрини на книжарницата продължаваха и тук. Хора пазаруваха, усмихната госпожа им предлагаше нещо, увиваше покупките им.

И отново  към онези с бирите, двама се разшаваха и попитаха другия

- Ти днес на работа ли си

- На работа съм, пия бира. От много работа гърбав ставаш, ама богат не - философски заключи той

Онези тръгнаха на някъде, аз подръпнах стола и седнах при него

- Свободно ли е, да седна ли при теб

- Сядай бе, няма да  нося стола с мене си я - продума равнодушно

- Ще пиеш ли една бира, ако те почерпя, сестра ми има днес рожден ден - предложих

- Аа, щом е за рожден ден и ще почерпиш, може - охотно се съгласи

Хвана шишето и част от течността се изля в гърлото му като в къртичина.

- Ам' наздраве,... ама ти не пиеш бе - забеляза той

- Не, сутрин имам киселини от бирата,  само вечер си пийвам - лаконично му отговорих

- Имаш киселини, защото не пиеш редовно...Ами ти , по каква работа тъдява, гледам добре си облечен.

- Ще ти кажа направо, търся работа, каквато и да е, отскоро съм тука, нямам документи - изпях набързо

Той ме погледна с мъничните си полу пиянски очички, премлясна с уста.

- Виж какво, един съвет от бате ти Гошо, не казвай на никого, че нямаш документи, не знаеш тук на пиацата кой какъв е, ще те изпеят на полицаите, ще те приберат и осъдят по бързата процедура, и депортират за България с черен печат в паспорта. Като те питат '' Имаш ли документи,.. даа, имам,...защо,  а ти нямаш ли''. 

               Повдигна отново бирата , изля остатъка от течността в гърлото си, и остави настрана празното шише. Остана сега да се оригне доволно и шумно, но не го направи.

              Побутнах мълчаливо и моето шише към него.

следва продължение...