Погледна ме равнодушно, но придърпа бутилката към себе си
- Ти мен не ме гледай, аз не съм пример за подражание, аз съм дете на демокрацията и любовта, гръцки свободен гражданин - започна новият ми познат - Работя при баща си когато искам, днес съм пил и няма да отида, но баща ми знае , че за мен няма събота и неделя, ден и нощ, и като ми даде задача знае, че ще я изпълня. И тогава даже и не помирисвам алкохол, но после се отпускам. Такъв е животът наборе.
- А тук със записване ли става, идваш, записваш се, по ред те изпращат на работа - не преставах с въпросите си аз
- Не, няма записване, ако те хареса през прозореца те вика, качваш се на камион, автобус или метро и отиваш да работиш. Но с тези новички дрехи,... не си за работа, или добре правиш , така не се набиваш в очи на околните, а работните дрехи си ги носи в онези туристическите ранички, все едно си турист. А, и още нещо, когато си навън избягвай да говориш български, даже и по мобилния, може някой да те докладва и да те хванат. Извади си карта за градския транспорт, по на сметка ти излиза, иначе не можеш да наваксаш с билети, карти продават навсякъде където продават билети, само ти трябва една снимка, ей тука при французойката може да снимаш от паспорта си
Еха, колко много неща научих, този е направо ми е като спасител в Атинската джунгла.
Поръчах си кафе и вече пиехме по-спокойно. Дали знаеше много истини, или искаше да ме впечатли.
- Ти ако искаш да работиш, трябва всеки ден да си тук около 7 и 30 сутринта, да те виждат, че ти ги чакаш, а не собствениците на пренос-превоз - не спираше той с наставленията си - И си носи нещо за ядене, сандвич, кафе или вода, защото работата има начало, а няма край. И не се ядосвай заради другите.
Наддигна шишето и отпи яка глътка.
- Искаш ли да изкараш днес 40 евро, можем да идем до Изложбения център с В5, има за почистване един бокс. Ще ти кажа предварително, вървиш след мен, в автобуса далеч от мен, ще ти дам знак когато трябва да слезем, на спирката по същия начин до Изложбения център, ясен ли съм, правя го за твоя безопасност.
Кимнах с глава, изчаках го да тръгне, и на 3-4 крачки зад него и спазвах всички инструкции.
Свършихме работата, хората ни платиха веднага. Гошо се забави малко, видях го само да кима с глава.
- Запомни ли пътя до тука, искат ни отново за работа тук, дай си номера на кинетото, мобилния де, ако нещо се обърка.
- Да, защо не, ще работим , съвеждай цифрите - съгласих се
- Добре, утре в 9 часа ще се чакаме пред входа на сградата и не забравяй временния пропуск дето ни го дадоха - ясно каза Гошо
Още три поредни дни работехме заедно. Беше по-добър и работлив, когато не беше на няколко бири.
Сутринта нещо като шеф, даде задачите и започнахме
- Петро, аз съм по-лек и дребничък , предлагам да съм на скелето, ти носиш и подаваш дъските, аз ги подавам на майсторите .
Погледнах алуминиевото скеле, нещо хафиф ми се виждаше, не е укрепено или вързано за някъде, може такъв да им е начина на работа, свършват бързо-бързо и местят скелето нататък. Гошо се покачи на двуметровото скеле и започнахме. Нося дъски, подавам му ги внимателно една по една, хваща я и подава нагоре. Връщам се десетина крачки до купчината дъски, вземам няколко и така полека -лека си вършим работата. Стори ми се, че скелето се е отделило малко от стената и леко килнато навън, е, не съм пил бира, привидяло ми се е.
Подавам последната дъска от партидата, Гошо я подхвана и подаде нататък. Скелето се заклатушка заплашително и наведе
- Гошо, скелето пада - извиках все сила - Скачай в мен, ще те хвана
Всичко стана за секунди, Гошо бе в ръцете ми и повлечен от него , след няколко крачки се строполихме на пода. Скелето с трясък се свлече досами нас, разхвърчаха се опорните тръби и джабки, алуминиевите пътечки смешно се накривиха на една страна. Вдигна се пушилка от разпарцалена торба с гипс или цимент. Лежахме така прегърнати на пода сред пушилката. Трясъкът на надналото скеле привлече някои от околните работници
- Добре ли си, Гошка - попитах несигурно - Боли ли те нещо, мръдни с ръце, крака,... дишай дълбоко, боли ли те някъде
- А ти как си - на свой ред ме попита - Изглежда малко съм понатъртен
- Добре съм и аз, оттървахме се
Надойдоха и други работници, шефа,отговорника демек
- Ех, добре ли сте, нещо счупено имате ли - попита ни изплашено
Бяхме станали и изтупвахме дрехите си. Даже и да казвам, че скелето не е било обезопасено, кой ще ми повярва, най-много да се навлека неприятности.
Дадоха ни бакшиш още по една надница, че сме оцеляли. Пътувахме мълчаливо в автобуса вече седнали един до друг.
- Петро, ти си ми спасител, рискувайки себе си, за да ме спасиш... благодаря ти - смънка Гошо
- Е всеки би го направил, нали работим заедно, добре, че видях скелето в последния момент, иначе щеше да ни повали и двамата -тихичко му отговорих
- Едва ли всеки - все така мънкаше той - Вероятно 10 дни няма да ме има, както се разбрахме за работата в онова бюро, редовно там с храна, вода и работни дрехи, ...и не казвай на никого, че сме работили заедно
Не знам как съм го погледнал
- Не за друго, ами да не те намразят, че съм предпочел тебе пред тях, на мен ми е все едно с кого ще работя, всеки си носи неговите кашони, но те не мислят така.
Стиснахме си ръце и се разделихме на крайната автобусна спирка.
Съботното утро дойде слънчево и с лек прохладен ветрец, и защото бях сам на себе си шеф, не се нуждаех от записки на листче какво да свърша из двора. Смуквах през сламката фрапе, нагласях маркучи за капковото и не спирах да се любувам на свършената от мен работа по двора. Позвъни се на мобилният ми
- Калимера, как си Петро, къде си - гласът на Гошо
- Калимера, а ти как си,... аз съм в къщи, едно капково правя
- Знаеш ли, вчера разказах на мама и татко, какво се бе случило в Изложбения център, нашите те канят на обяд, записвай адреса...Неа Смирни, знаеш къде е...слизаш на спирка ''Фурната'', ако не те чакам , ще ми позвъниш. Хайде, чакаме те.
И докато си поема въздух, затвори.
Мда хората казват, канят ли те , отивай,... гонят ли те, бягай. Пътьом купих една саксия с бегония за майка му, баща му ако и той е пияница, вероятно има узо, ципоро. Гошо съгурно се е изнервил, че закъснявам и на спирка '' Фурната'' нямаше никой. Огледах се и съзрях от вратата на истинската фурна да ми ръкомаха Гошо.
- Ето тук живея - описа нещо неопределено с ръка - Да вървим
Майка му се зарадва много на бегонията и започна на български език
- Петро се казваш нали, Петър на български, ...Вангелии, къде си бе човек, хайде идвай - каза леля Димитрия - Браво, Гошо ни разказа как си го спасил от онова падащо скеле, панагия му, извадил е късмет, че не си се изплашил и да избягаш...
- А, Петро добре си ни дошъл - подаде ръка и влезлия кириос Вангели и той на български език - Е, сполай ви, че сте живи и здрави
Чукнахме чашките за наздраве, пийнах малко узо, нали трябва да се връщам в къщи а да мириша из автобусите.
- А вие от къде знаете така добре български - полюбопитствах
- Дълга история - започна леля Димитрия - Не съм добра по история, но едно време гърците са живеели добре, но са се водили много войни, докато нашето и семейството на Вангели се установили в България, били съседи още от селото тука, и си помагали, и така поколения бежанци, така са ги наричали тогава, намерили спокойствие в България. Ние с Вангели сме родени и израсли там, аз завърших Медицинско средно училище за сестри, акушерки, а Вангели Технически техникум и се оженихме, просто целият ни живот мина заедно и не можехме да си представим нещо друго. После се роди дъщерята Катерини, тя се омъжи и живеят в Тесалоники, после се роди и Гошо, не Йорго, а просто Гошо, така са казвали на рода ни Гошовите, и сега се казва Гошо Вангелис Гошев. От организация на бежанците ли, от някаква друга ли, проучвали стари фермани, родове, наследници. Издириха ни и предложиха да се върнем по някогашните родни места, тогава е било някакво малко село, после имаше някакви спогодби за репарации, за връщане на имоти. Нашите родители се върнаха и построиха всичко това отново, а ние останахме в България. Децата там учиха, ние с Вангели на работа. Но, родителите ни , измряха и ние се върнахме тук, да продължим започнатото. Фурната се разрастна, имаме 7 работника, а Вандели и Гошо с камионите доставят брашно или превозват зърно до мелницата в Ливадя. Гошо, свиреше на мандолина и пееше, яви се на прослушване в радиото, и уж спечели, а взеха друг човек. Тогава с други музиканти направиха оркестър, певица, но,...този те почерпи, оня те почерпи и алкохола надделя и групата се разпадна. Гошо го преживя по-тежко, започна да посяга към чашката. Знам, че Вангели му казва, кога ще пътуват и той не пие 1 - 2 дни преди път , но после се поотпуска. Знам, че не е хубаво, че пиенето няма да върне групата им, или да свири в оркестъра на радиото, но се надяваме да го изживее.
Настъпи кратичко мълчание, може би всеки бе зает с мислите си.
следва продължение....
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados