Спец

       СПЕЦ

        -Ела! - вика ми Пецата, като ме изслуша да се оплаквам. - Ела ще те заведа при един баш спец. Майката им ще разкатае на твоите опоненти.

       -Ти, - викам, - отде знаеш, че е спец? Те всичките се пробутват за такива. Има ли по-фукливо и по-лъжливо нещо от адвокат. На тоя, дето съм го наел, ми иде да му смачкам физиономията. Само дай, дай и отлагане, отлагане. Та казвай!

        -Не спец, ами шаш! От мойто село е. Преди време ни направи хахо.

        -Айде бе!

        -А да ти разправя, какво направи, па тогава викай айде. Баща му си живее на село. Пенсия. Човърка дворчето и си гледа десетина овчици. И за млекце, и за месце и най-вече, че на есен ги продава и закърпва пенсийката. Миналата година, една нощ циганора му свил пет от овчичките. Видели ги, чули ги, гонили ги, но ни циганор, ни овце. Потънали в нощта. Обажда се дядото на сина си в града и му вика. Съди ги! И да ги осъдиш тия мискини. И завел синът дело. Минало време, получил дядото призовка и се явил в съда, да види как ще му видят сметката на циганора.  И какво мислиш че видял?

       -Там в съда, синът на дядото се явил, като адвокат-защитник на циганора и какво правил, какво струвал, но съдията оправдал циганите. Дядото гледал и слушал като треснат. Мозъкът му не проумявал това, което става. Но като изрекъл съдията, че мангалите са невинни и свободни, дядката не изтраял и завикал.

      -Мискинин с мискинин! Да те гледам като писано яйце, да стоим гладни, да те изуча и ти...

      Та викал дядото, махнал с ръце и запрашил по коридора, като не преставал да говори.

     -Да ме направиш за смях! Как ще се прибера в село и как ще слушам какво говорят хората? Синът ми, мискинина му с мискинин, да обвинява мен и да защитава циганите.

      Върви дядото и не спира да се възмущава, а след него притичва адвоката и се опитва да му каже нещо.

      -Махай се от тук! - рипа дядото. Да не съм те видял повече! Да не си стъпил на село! Нямам вече син!

      Притичва адвокатът, ту от ляво, ту от дясно, ту отпред, ту отзад, но дядката не спира.

     Излизат отвън. Дядото капнал от напрежение и яд, и приседнал на една пейчица. Поемал си дъх. Не можел вече дума да каже от яд и обида.

       Тогава синът успал да се вреди и да каже нещо.

      -Колко овце ти откраднаха бе, тате?

      -Пет, колко! И това ли не знаеш?

      -Какво щеше да ги правиш тия овце?

      -Как какво? Щях да ги продам наесен.

      -Колко щеше да вземеш за тях?

      -Как колко! Най-малко два бона.

      -Два!

      Бръкнал синът в чантата си, извадил един плик и го подал на баща си.

      -Дръж! - рекъл. - Тук са десет бона. Това ми е хонорарът за делото, от циганите.

      Дядото облещил очи!

      -Мой човек – викам аз. - Ставай! Води при твоя земляк!