18 may 2019, 4:06

Специалният ден на вещицата 

  Prosa » Relatos, De humor
948 3 13
3 мин за четене

 

Публикувано с приятелска усмивка специално за LiaNik (И.К.)

 

 

Не й се ставаше от леглото. Ама изобщо! Започваше работната седмица. Чакаха я куп магии за правене, а искаше да се излежава. Отвори си едното око, после другото и пред съненият  й поглед се мерна календара.

-          Не мога да повярвам! Днес ми е рождения ден! – изведнъж извика, захвърляйки на земята  завивките.

Във въздуха се вдигна облак прахоляк. Тя дори не се закашля.

През замъгленото й съзнание се занизваха предстоящите задължения като : чистене, готвене, после тържество на което трябваше да забавлява гостите. Ах как мразеше това! Лицето й се набръчка от яд.

-          О, искам още да спя. Кой го е грижа?! Днес ще правя каквото обичам. Празникът си е мой. –  заключи самодоволно, вмъкна  се отново под прокъсаното одеяло и веднага захърка.

-          Честит рожден ден, Могъща Господарке! – изведнъж изграчи гарванът – вестоносец. Беше влетял без покана през открехнатия прозорец.

-          Ах ти, нахално пиле! Веднага млъкни! Цялата гора ще научи. Нямам пари за голямо парти. –  просъска с досада стиснатата вещица.

-          Подарък, подарък...Нося Ви подарък. – изграчи  преди да отлети птицата.  После пусна пред слисаният й поглед ярко червена роза.

Баба Яга загуби ума и дума от изненада. Дори забрави да попита от кой е посланието. Посегна към ароматното цвете, но неволно си убоде пръста. Една капчица кръв се стече на леглото.

Изведнъж стана чудо. Прегърбената й снага се изправи, кривият й нос също, а зъбите й заблестяха като малки, бели гъбки. Около нежното  лице се спуснаха  буйни, кестеняви коси на непокорни вълни. От леглото слезе младо и гъвкаво момиче облечено в официална,  дантелена  рокля.

Старата  порта на дървената й къща  се отвори. На прага застана уважително приведен лакей.

-          Каретата очаква прекрасната Господарка. – заяви любезно с монотонен глас.

Суетността на вещицата се пробуди. Тайно съжали, че го няма гарванът, за да я види. „Щяха да му окапят  перата от шок”. – подсмихна се дяволито.

После повдигна внимателно диплите на дългата си елегантна рокля, за да се качи в бляскавата  карета. След това полетяха в бърз галоп към незнайни земи и царства....

По-късно Той я посрещна, за да я въведе в приказно белия замък...

После Той й подаде ръка за танц сред тълпа от любопитни и завистливи погледи...

След това Той пламенно я целуна в студената лунна нощ...

„Моят мил магьосник” – шептеше сърцето й, а очите й потънаха в неговите бурни като морето очи...

И се изгуби в мъгла от чувства и дихания..

 

 

-          Честит рожден ден, Велика Господарке. – изграчи гарванът-вестоносец.

Беше влетял като куршум през прозореца на старата й къща, събуждайки я най-безцеремонно..

-          Не мога да повярвам! Успала съм се. – скочи стресната от шумотевицата баба Яга.

-          Чака ме шетане, готвене и магичен еликсир  за настроение  Вече е надвечер, а гостите ще пристигнат всеки момент. – продължи да мърмори под носа си тя.

-          Подарък, подарък...Нося Ви подарък, Прекрасна Господарке. – изграчи мазно гарванът преди да отлети.

В нозете на баба Яга падна ярко червена роза с малки, остри бодли. Внезапно изражението на вещицата се промени. Тя си спомни съня преди минути. Ако вземеше цветето щеше да се убоде и да отлети с блестяща карета към приказни земи...

-          Няма да имам празненство! Всички ще си разотидат. Но това е...супер. Страхотно! – изкиска се развълнувана  тя.

По устните й се разля щастлива усмивка. Посегна към розата и  убоде нарочно пръста си. На пода падна малка капчица кръв. Вещицата почувства промяната, а от отвън долови шумът на пристигащата карета...
 

© Катя Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Краси! Ами и баба Яга може да плени нечие мъжко сърце, че и на карета да се вози. Дай Боже на всеки!
  • Виж ти, даже и вещицата си мечтае за карети и наяве, и насън... Забавно въображение
  • Лиа, да пишеш главно с фантазия е много хубаво умение. Блазе ти!
    Когато те чета все едно те виждам, виждам в душата ти...
    А аз винаги имам реален прототип, което често не е желателно.
  • И аз мисля, като теб, че приказките не са само за деца, а и за порасналите...Май, най- вече за порасналите.. Аз рядко пиша за реални хора... моите герои и истории винаги са сборни, тоест взимам някоя малка случка,дума или моменти от стари истории и градя светове, така,както сами си оживяват в съзнанието ми. Пиша за това как виждам света пречупен през призмата на моята същност. Понякога не съм доволна от виждането си, но го пиша, понякога е обратното... Важното е,че е от сърце и с добронамереност. А приказни истории в моята глава, колкото си искаш.. Тя фантазията няма нужда от сън, ама аз имам...А ти пиши. Наистина харесвам стила на писането ти, още повече, че оставяш на читателя сам да продължи историята, така,както му харесва.
  • Блу, с теб определено си приличаме в мисленето.
    Имам приказки за глупавата принцеса, за грозната принцеса, за алчната и т.н. Така че принцесите ги оправям отвсякъде.
    Приеми приказката ми като едно намигване към теб, защото и ти искаше една щастлива вещица. Специални поздрави!

    Здравей, Лиа! Приятно ми е, че ти харесала, защото леко се притеснявах.
    Хубаво е да вдъхновяваш, така че ако ти хрумне нова приказка ще се радвам.
    Приказките не ги възприемам като детски разкази, защото чрез тях казвам доста неща и пиша за реални хора, които оприличавам на демони, дракони, вещици, принцове зависимост от характера им. Така се получава един шарен пъзел и гатанка. Някои се разпознават и ми са благодарни, а други не толкова.
    Благодаря ти още веднъж, защото е хубаво човек да бъде мотивиран да пише , а ти умееш да правиш това!
  • Благодаря ти ,Кате! Много харесвам твоите приказки... Всъщност ,ти ми разказа не една , а много истории с написаното. Мислите ми летят между редовете. Харесва ми ,че линията на повествованието ти не е затворена и човек винаги може да пусне свободно фантазията си и да продължи да лети в приказния свят... Честит празник на вещерката. Обожавам щури вещици! Да се превърна в баба Яга ми е рано, за млади и красиви ми е късно, та може да си помечтая за нещо средно. С историята си ми напомни за сериалът " Вещерът",по книгите на един много талантлив полски писател. В момента правят втора екранизация... Общо взето, от сърце благодаря за историята ти! Сега се чудя, гарванът колко е влюбен в баба Яга.. Вдъхновяваща си! Да имаш слънчев ден!
  • Права си за принцесите. На всичкото отгоре са лигави и претенциозни. Обаче не мога да си редактирам предишния коментар. Смятай, че вместо принцеса, съм написала обичана и щастлива жена.
  • Здравейте на всички! Благодаря ви, че сте отделили лично време да я прочетете и се радвам, че ви е харесала. Беше редно след дядо Георги да уредя любовният живот и на баба Яга. Тя ми е любима героиня, а с нея са любопитния гарван и една малка отровна змия /която този път не участва/. Принцесите са ми малко скучни.
    Весел ден на всички!
  • Благодаря! Услужлив съм по природа!😘
  • Размечтах се. И се обнадеждих За всяка вещица и Баба Яга явно идва ден, в който става принцеса. Благодаря ти, troia, че повдигна завеската, през която да премина в приказния свят.
  • Тази история е като розата, за която се разказва в нея. Докосваш я, капва капчица кръв и... ето го специалното. Поздравления, Катя!
  • Всеки сън е магична искрица, която пали въображението!😂
    Честит нов сън, Магьоснице!
  • Честит Рожден Ден на Магьосницата
    Хубаво е да си помечтаем дори в приказките.
    Този път съвсем ме изненада с невероятната си приказка.
    Слънчев и топъл ден ти пожелавам и ...приказка за Принцеса...

    ПП Прочетох приказката и си лягам.
    Днес ми е ден за мързелуване,
    а кой знае, може и гарвана да долети хи хи хи
Propuestas
: ??:??