СПИНОЗЕН(и голем смех, и поука)

Малката Лили, татко й и майка й бяха седнали на масата да вечерят. В кухнята се носеше тиха и приятна класическа музика.

- Мамо, какво е "спинозен"? - Изведнъж попита малката Лили.

- Какво?! - Задави се със залъка майката.

- "Спинозен" - повтори малката Лили. - Какво означава спинозен?

- Откъде си чула тази дума? - Шокира се и бащата. - Това не е думичка за малки момиченца, не сме те учили на такива думи. Откъде си я чула?

- На детската градина ли? - Предположи майката. - Там ли ви учат на такива приказки! Е сега ще телефонирам на директорката, да я питам аз нея на какви думи учат децата! Там ли я чу?

- Не - отвърна малката Лили.

- Тогава къде?

- Ами... Преди малко, когато със Иванчо и Марийка си...

- Аха! - Възкликна бащата и погледна към майката възмутено. - Чула е тая мърсотия от децата на Петрови. Значи ние я пускаме да си играе с децата, защото си мислим, че са възпитани, а те какво? Развращават нашата Лили!

- Иванчо и Марийка ли ти казаха тая дума - попита майката, за да е сигурна.

- Не... Преди малко, като си играехме на полянката, Иванчо намери една бутилка от спрайт...

- Каква бутилка?

- Една такава - от спрайт -  и на нея пишеше "пикня на спинозен". Беше пълна с нещо гадно и ние избягахме.

- На полянката? - Зачуди се бащата. - На оная пред блока на Петрови?

- Да.

- Божичко! - Възкликна бащата и стана от масата.

- Къде отиваш? - Попита майката.

- Как къде, отивам да вида тая работа. Можеш ли да си представиш? Някой перверзник се е изгаврил! Някой долен перверзник и содомист!

Той взе газения фенер и чифт хирургически ръкавици, от тия, дето жена му си ги слага докато се изрусява и излезе. Слезе по стълбите, отвори тежката метална врата на входа и излезе навън. Насочи се към полянката. Имаше пълнолуние, една бабичка от съседния блок стоеше на терасата и пушеше нещо. Тя го видя на лунната светлина как пристъпва като вълкът от "ну, погоди" и отстъпи две крачки назад за да влезе в сянката на навеса. Помисли си: "Ебати перверзника!". Помисли си още: "Сигурно това е оня, дето изнасили половината котки в квартала."

Той стигна до полянката, драсна клечка и запали стария фенер. Огледа се наоколо. И наистина видя бутилката! Тя си лежеше до голямата червена парзалка. Приближи се и я огледа. Трилитрова пластмасова бутилка от спрайт с капачка и пълна с нещо... С нещо мътно, за което, въпреки противния цвят, той не искаше да повярва, че е урина. Побутна я с крак като мъртва котка и видя, че на нея е написано с маркер:

"ПИКНЯ НА СПИНОЗЕН. Пийте дечица, пийте и се плодете!"

- Божичко! - Възкликна бащата. Помисли си, че някое невъзпитано дете си е направило лоша шега и че бутилката е пълна с нещо друго. Клекна до нея, остави фенера и докато си насулваше на ръцете хирургическите ръкавици, бабата от терасата се вкамени, направо се скъкавидя и се вкъкани, защото от това разстояние бутилката изглеждаше досущ като котка!

След като си сложи ръкавиците, бащата с огромно любопитство взе бутилката. Отвинти капачката и отвътре се разнесе ужасна смрад на застояла урина, догади му се и очите му се насълзиха.

- Отвратително! - Възкликна той и с погнуса пусна бутилката, при което тя подскочи леко и студената урина се разля, опръсквайки го целия.

- Отвратително! Боже Господи, отвратително!

Конец.