Спомен

Първи учебен ден. Спомените ме връщат назад в детството.

Бях малка, ама много малка съм била, защото вместо – училище, казвах- чувижте.Пак е логично име, нали? Чу - вижте? И така исках да ходя на това - чувижте, че винаги мъкнех един буквар. Е, не целия, а само корицата му.

Стигах, повдигната на пръсти, дръжката на външната врата. За да не излизам навън, тя беше заключена през целия ден. Стигнех ли дръжката на вратата, си висях на нея. Висях си аз, висях си и ревях. Да. Не плачех, а ревях за това - чувижте.

Всички възрастни казваха:

- Това дете ще стане много учено, или нищо няма да стане.

Сега, като си помисля, прави са били. От мене нищо не стана. Само мога стихове и приказки да пиша, да рисувам... Е и още други работи мога да правя, но...

Ех, време, искам си чувижтето. Корицата от буквара си искам. Искам си детството...

Първи учебен ден.

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!