23.03.2010 г., 13:35

Спомен

985 0 0

Първи учебен ден. Спомените ме връщат назад в детството.

Бях малка, ама много малка съм била, защото вместо – училище, казвах- чувижте.Пак е логично име, нали? Чу - вижте? И така исках да ходя на това - чувижте, че винаги мъкнех един буквар. Е, не целия, а само корицата му.

Стигах, повдигната на пръсти, дръжката на външната врата. За да не излизам навън, тя беше заключена през целия ден. Стигнех ли дръжката на вратата, си висях на нея. Висях си аз, висях си и ревях. Да. Не плачех, а ревях за това - чувижте.

Всички възрастни казваха:

- Това дете ще стане много учено, или нищо няма да стане.

Сега, като си помисля, прави са били. От мене нищо не стана. Само мога стихове и приказки да пиша, да рисувам... Е и още други работи мога да правя, но...

Ех, време, искам си чувижтето. Корицата от буквара си искам. Искам си детството...

Първи учебен ден.

 

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...