Борис бавно отмести поглед от монитора, разкърши схванатия си врат, и уморено се облегна назад в удобния стол. Погледна стария швейцарски часовник, който висеше на стената отсреща, и отново погледна в монитора. Беше 22 часа и всички служители отдавна си бяха тръгнали, но той трябваше да довърши финансовия отчет за новия клиент, който беше привлякъл. Сливането, ако всичко вървеше по план, щеше да се осъществи до месец, и трябваше да се предвидят и премахнат всички възможни пречки.
Вече десет години Борис работеше в една от най-престижните инвестиционни банки на Уол Стрийт. Четиридесет годишен, висок около 195 см, с широки рамене, къса кестенява коса и пъстри очи, в които - ако човек се вгледа отблизо - щеше да забележи малки кехлибарени точици, ръководеше отдела по „сливания и поглъщания“ на банката. Той беше привлекателен мъж, но това се дължеше не само на физиката му. Борис имаше излъчване- ненатрапчива самоувереност, която се усещаше в гласа му, в походката и в леко кривата усмивка, ...