Спомен за Чоки ... ( със съкращения из от онзи корен - горския ... - автобиографична повест)
Казваше се Чочаро по паспорт, но го наричахме Чоки, или Чочи. Оригинална черна френска булонка - купих я от пътуващ цирков артист. Влюбих се от пръв поглед в малката черна топчица, кретаща по тротоара. Чоки внесе огромна радост в нашето семейство, /внучките ни още не бяха родени/... Неустоим красавец беше Чочи - дребен, със сладка влажна муцунка, буйна черна козинка, с къси крачета и къса, весела опашчица ... А как ни веселеше вкъщи, когато играехме с него, често цели часове ... Чоки беше привързан повече към моя съпруг, може би, защото той май прекалено го глезеше ... Обикновено вечер, нашият Чочи усещаше рано-рано, когато пристига колата със стопанина му. И бързичко се строяваше, треперейки край вратата и примирайки от радост, когато мъжът ми го гушваше ... Един ден, отивахме с Чочи до близкия ни магазин, пред който видях огромен самотен пес ... Очаквах, че са го вързали, обаче изведнъж с чудовищен скок, той се нахвърли жестоко върху моето кученце. И вмиг, сграбчвайки го за вратлето, песът започна най-настървено да мете с него наоколо. Стоях там безпомощна, само крещейки ... Ала ето, че най-сетне се показа стопанката на песа и го отведе, без да каже и дума ... Но, аз не можах да се успокоя целия ден - Чочи беше в отчайващ вид и зле нахапан ... Слава Богу, с много грижи от нас, той се оправи и пак стана предишното весело кученце... Така минаха осем чудесни години ... Наложи ми се обаче да замина за месец на курсове и за Чочи трябваше да се грижи моят съпруг ... И когато се прибрах - не можах да си позная кучето. Ужасно напълняло, милото едва се движеше... А разбрах, че вкъщи през вечер-две били гостували приятели и колеги на моя съпруг ... Подпийнали, те май са го 'хранели' с бонбони и вафли - повече от безотговорно ... И жестоката захарна болест съсипа моето животинче... Отчайващо, аз се опитвах да го поддържам, най-вече с ампули инсулин за кучета от София, но ... Горкото, краят му беше в ужасни мъки ... Едва ли вече бих гледала куче - да прежаля моя чаровник Чоки?! ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados
