Казваше се Чочаро по паспорт, но го наричахме Чоки, или Чочи. Оригинална черна френска булонка - купих я от пътуващ цирков артист. Влюбих се от пръв поглед в малката черна топчица, кретаща по тротоара. Чоки внесе огромна радост в нашето семейство, /внучките ни още не бяха родени/... Неустоим красавец беше Чочи - дребен, със сладка влажна муцунка, буйна черна козинка, с къси крачета и къса, весела опашчица ... А как ни веселеше вкъщи, когато играехме с него, често цели часове ... Чоки беше привързан повече към моя съпруг, може би, защото той май прекалено го глезеше ... Обикновено вечер, нашият Чочи усещаше рано-рано, когато пристига колата със стопанина му. И бързичко се строяваше, треперейки край вратата и примирайки от радост, когато мъжът ми го гушваше ... Един ден, отивахме с Чочи до близкия ни магазин, пред който видях огромен самотен пес ... Очаквах, че са го вързали, обаче изведнъж с чудовищен скок, той се нахвърли жестоко върху моето кученце. И вмиг, сграбчвайки го за вратлето, ...