В часа по английски език до мене седеше едно момиче. Наричах я най-добра приятелка, но аз исках тя да да е моя... Обаче знаех, че тя ме обича само като приятел...
След часа стана и ми поиска тетрадката, за да препише плана от миналия ден, защото тогава отсъстваше. Когато и дадох тетрадката си тя ми благодари и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство, много я обичах, но не можех да и го кажа,незнам защо, но ме беше много срам...

11 клас

Звънна ми телефона, беше тя... плачеше... Разказа ми как се е отчаяла от любовта. Покани ме у тях, каза, че не иска да бъде сама. Разбира се, отидох. Седнах на стола до нея. Погледнах красивите и очи, пожелах да е моя.
След два часа започна филм на Дрю Баримор. Гледахме го. След филма тя реши да си легне. Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство, много я обичах, но не можех да и го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Последен клас

Ден преди да си получим дипломите тя дойде при мен и ми каза, че приятелят и е болен и няма с кого да отиде на бала. Аз не ходех с никого, а в 7 клас си бяхме обещали, че ако и двамата си нямаме гаджета, ще отидем заедно на бала като най-добри приятели. Отидохме заедно. Всичко беше перфектно. След бала я изпратих до вратата на дома й. Пред вратата я погледнах и тя ме погледна усмихнато с красивите си очи. Исках тя да е моя, но знаех, че тя ме обича само като приятел. Каза ми, че е прекарала най-хубавата нощ през живота й и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство, много я обичах, но не можех да и го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Последният ден от университета

Постоянно я наблюдавах, наблюдавах перфектното и тяло... Когато излезе на сцената за да си получи дипломата, сякаш беше като един ангел. Исках тя да е моя... Но знаех, че тя ме обича само като приятел... Точно преди да си тръгнат всички, тя дойде при мен, плачейки, ми каза: "Ти си най-добрият ми приятел. Благодаря ти!" и ме целуна по бузата... Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство, много я обичах, но не можех да и го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Минаха години...

Бях на една сватба... Да, на нейната сватба... Вече се женеше... Наблюдавах как тя каза: "Да, приемам." Наблюдавах как се женеше за един друг мъж... Исках тя да е моя. Но знаех, че тя ме обича само като приятел... След сватбата тя дойде при мен и ми каза: "Дойде на сватбата ми, благодаря." и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство, много я обичах, но не можех да и го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Годините минаха толкова бързо...

В този момент, сам, пред гроба на най-добрата си приятелка. Докато събираха нещата и намериха дневника й от гимнацията... Веднага го грабнах... Редовете, които прочетох бяха:
"Гледайки го в очите си пожелах да е мой. Но знаех, че той ме обича само като приятека. Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, но ме беше много срам... Колко хубаво щеше да е, ако поне веднъж ми беше казал, че ме обича...