15 oct 2011, 14:10

Спомени... 

  Prosa » Otros
672 0 2
Вървях по познатите улици, пусти и студени... сама, брулена от вятъра... толкова много спомени минаваха през ума ми, толкова хора, които са били в живота ми.
Припомних си всички усмивки, всички сълзи... повечето от тях оставени толкова назад в миналото, че бях забравила... някои с ясното желание да бъдат забравени, изтрити...
Обзе ме странно чувство... вече не съм такава, каквато бях... нищо от миналото не ми липсва... защото болката надделя, как да ми липсва тя...
С.Д.

© Стефани Дионисиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??