15 окт. 2011 г., 14:10

Спомени...

972 0 2
Вървях по познатите улици, пусти и студени... сама, брулена от вятъра... толкова много спомени минаваха през ума ми, толкова хора, които са били в живота ми.
Припомних си всички усмивки, всички сълзи... повечето от тях оставени толкова назад в миналото, че бях забравила... някои с ясното желание да бъдат забравени, изтрити...
Обзе ме странно чувство... вече не съм такава, каквато бях... нищо от миналото не ми липсва... защото болката надделя, как да ми липсва тя...
С.Д.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Дионисиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...