Спомени...
974
0
2
Вървях по познатите улици, пусти и студени... сама, брулена от вятъра... толкова много спомени минаваха през ума ми, толкова хора, които са били в живота ми.
Припомних си всички усмивки, всички сълзи... повечето от тях оставени толкова назад в миналото, че бях забравила... някои с ясното желание да бъдат забравени, изтрити...
Обзе ме странно чувство... вече не съм такава, каквато бях... нищо от миналото не ми липсва... защото болката надделя, как да ми липсва тя...
С.Д.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефани Дионисиева Всички права запазени
