15 ene 2012, 1:01

Спомените на вишневата тетрадка - 3

  Prosa
668 0 0
1 мин за четене

3

 

Дадоха му пълна свобода. Достъп до стаята на момичето, къщата, и въобще цялото ”имение”. Защото къщата си беше построена като малък замък с много стаи и етажи, и разполагаше с обширен двор, в който имаше тенис корт и няколко беседки за отмора.

Влезе в стаята ù. От огромния панорамен прозорец се виждаше целия залив с корабите и яхтите, застанали на рейд. Късче романтика сред все повече изнервения, изкуствен и деградиращ свят.

Полицаите бяха огледали преди него, но това нямаше значение, защото той умееше да надушва невидимите детайли.

Отвори гардероба. Всъщност то си беше като стая от боксониера. Вляво закачалките бяха отрупани с дънки и кожени якета за всички сезони. Само маркови - “Версаче”, “Райфъл” “Леви Страус”, “Дизел”, октан, пропан бутан и още много подобни лъскави фирми. Вдясно имаше множество разноцветни рокли и костюми за всякакви случаи. Отбеляза няколко елегантни вечерни рокли, много поли, тениски и шорти. Няколко рафта с бельо, от които все още се носеше ухание на прясна прасковка.

Ако имаше нещо, което тя би искала да скрие, едва ли щеше да го зарови между гащите и дрехите си, въпреки че голям процент от хората имаха подобен навик. Пари, документи и важни писма държаха в рафтовете между дрехите или по джобовете на костюмите  от абитуриентския бал или  сватбата.

Огледа целия гардероб-стая внимателно, но не откри нищо. Даже провери токовете на обувките. Някои обувки бяха направени по поръчка и при желание можеше да се монтират малки тайници. Нямаше такива.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явление Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...