21 jul 2011, 21:37

Сред приятели 

  Prosa » Ficción y fantasy
1254 0 1
29 мин за четене
Понякога се чувствам много странно. Сякаш духът ми излиза от тялото и ставаме двама души, които се реят по света в две различни измерения, в напълно диференцирани времеви линии. Особено когато имам дупки в паметта. Това не се случва често, разбира се - веднъж на две-три години, а всъщност и по-рядко. През по-голямата част от времето имам съмнения, че сънувам, но не знам дали това отговаря на критериите на съня. Вярно, че се събуждам в един момент, но не съм сигурен, че преди това съм спал. Очите ме болят, главата натежава, а и мускулите ми се чувстват зле – все едно съм прекопал двора в задната част на къщата ми.
Преди три години имах един много странен случай. Събудих се през нощта и над мен стоеше някаква жена. Виждах само странни тъмни очертания, познах, че е жена заради дългата къдрава коса, която седеше като ореол на призрачната глава. Очите ми премигаха няколко пъти, за да прогонят неканения нощен посетител, но за жалост не успяха. Бях вкочанен, устата ми бе залепнала, а сърцето ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Сивов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??