Микробусчето с шофьор и екскурзоводка трябваше да ни вземе пред хотела. Оставаха още броени минути, а любимият мой продължаваше да се размотава полуоблечен нагоре-надолу из хотелската стая.
– Побързай – дадох му газ, – Казаха, че ни вземат точно в осем часа.
– Точно, точно, колко точно ще да е? – отвърна той. – Тука сме на Средиземноморието, часовниците са по-скоро моден аксесоар, отколкото хронометър.
Мен обаче дискусии не ми се водеха.
– И затвори гардероба, преди да излезеш... – напомних му. – Аз тръгвам.
Любимият кимна разсеяно. Точно това му качество ми създаваше най-много главоболия.
– И балконската врата... – сетих се. Стаята беше почти партер, а като каза той, тук бяхме на Средиземноморието.
Кимането се повтори.
– И сака да не забравиш... – пристъпих прага аз.
– Станат ли повече от три неща, трябва да си записвам – почна да мърмори той.
– И мобилния да си вземеш – подхвърлих вече през рамо преди да хлопна вратата.
Пред хотела, да не повярваш, микробусчето вече беше дошло. Остан ...