11 oct 2011, 23:13

Среднощна Миниатюра

  Prosa » Otros
717 0 0
1 мин за четене

Пристъпвам в здрача, търся близостта ти! Усещам те, дори очите ми да са затворени. Уханието на твоето познато и любимо тяло ме влудява!  Мога даже да се обзаложа точно в стаята къде си. В миг потръпвам само с мисълта за Теб! Знам, ти също ме желаеш! Красота е нашето проникване: на Души, Тела и Светове! Знам, че взаимното докосване ще роди Свръхнова, Уникална и Могъща изповед, за една Невиждана Любов! Протуберанси бликат от ръцете ни! Толкова са нежни ласките, че чак дъхът ми спира! Жажда, силна жажда за Любов и Близост Необятна! Вик отронва се от твойте устни, май аз също съм извикал! Колко е прекрасно, че те виждам цялата в Светлина! С целувки - пърхащи крила те обсипвам, да открия пулса на сърцето ти! Да, за мене бие то с ритъм на кресчендо. Моето не му отстъпва. Двете сливат се в единен, хармоничен ритъм и потръпват в резонанса на осъществената Любов! Космосът обгръща ни с кадифена дреха - нощ, отрупана с пръснати очи-звезди! Гледат ни и сякаш ни завиждат, за избухналата Светлина! Сплетени в едно с Любов тела! Няма време, само Пустота обгръща Близостта ни! Вечност на талази ни залива, като приливна вълна, ухажваща брега. Ние сме Едно! Няма личност, няма персоналност, само бликаща Хармония! И стаена Необятност на една Сияеща Любов!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...