Среднощна Миниатюра

Пристъпвам в здрача, търся близостта ти! Усещам те, дори очите ми да са затворени. Уханието на твоето познато и любимо тяло ме влудява!  Мога даже да се обзаложа точно в стаята къде си. В миг потръпвам само с мисълта за Теб! Знам, ти също ме желаеш! Красота е нашето проникване: на Души, Тела и Светове! Знам, че взаимното докосване ще роди Свръхнова, Уникална и Могъща изповед, за една Невиждана Любов! Протуберанси бликат от ръцете ни! Толкова са нежни ласките, че чак дъхът ми спира! Жажда, силна жажда за Любов и Близост Необятна! Вик отронва се от твойте устни, май аз също съм извикал! Колко е прекрасно, че те виждам цялата в Светлина! С целувки - пърхащи крила те обсипвам, да открия пулса на сърцето ти! Да, за мене бие то с ритъм на кресчендо. Моето не му отстъпва. Двете сливат се в единен, хармоничен ритъм и потръпват в резонанса на осъществената Любов! Космосът обгръща ни с кадифена дреха - нощ, отрупана с пръснати очи-звезди! Гледат ни и сякаш ни завиждат, за избухналата Светлина! Сплетени в едно с Любов тела! Няма време, само Пустота обгръща Близостта ни! Вечност на талази ни залива, като приливна вълна, ухажваща брега. Ние сме Едно! Няма личност, няма персоналност, само бликаща Хармония! И стаена Необятност на една Сияеща Любов!