Среднощният пазач

     С капките дъждовни...
     Унесен в скрит покой.
     Аз търся думите, довели ме до тук.

     Камбанен звън... топовен гръм -
     разнесе дим във въздуха!

     * * * * *
     О, изгубени деца на Вятъра -
     къде е Вярата?

     ... Слънцето пристъпи плахо.
     Гледаха прозорците встрани от пътя!
     Събраха се огнени погледи -
     те стреляха с някакво замъглено любопитство.
     И мигът се прероди в тежка стъпка, излишен смях.
     Лъч в сянката, не посмя да събере просторът -
     в пътешествие, което завинаги угасна.

     Търсач на чужди светове...
     Тъга на празни редове...

     Среднощният пазач обиколи градината -
     преди да съмне!
     В предчувствие на диви сънища.
     Огрян от стъпки непознати, спря!!!