С капките дъждовни...
Унесен в скрит покой.
Аз търся думите, довели ме до тук.
Камбанен звън... топовен гръм -
разнесе дим във въздуха!
* * * * *
О, изгубени деца на Вятъра -
къде е Вярата?
... Слънцето пристъпи плахо.
Гледаха прозорците встрани от пътя!
Събраха се огнени погледи -
те стреляха с някакво замъглено любопитство.
И мигът се прероди в тежка стъпка, излишен смях.
Лъч в сянката, не посмя да събере просторът -
в пътешествие, което завинаги угасна.
Търсач на чужди светове...
Тъга на празни редове...
Среднощният пазач обиколи градината -
преди да съмне!
В предчувствие на диви сънища.
Огрян от стъпки непознати, спря!!!
© Петко Петков Все права защищены