Среднощно

    Когато тя го гледа, той мълчи.

    Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.

    Когато тя рисува минало, той обича да вдишва бъдеще.

    Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.

***

    Той пристъпва бавно и някак стеснително към нея.

    Когато той пристъпва към нея, тя свежда очи.

    С поруменели бузи.

    И само чака.

    Да я докосне.

    Той пристъпва бавно и някак стеснително към нея.

    С широки и несигурни крачки, сякаш да не я уплаши.

    А тя свежда очи, стаила дъха си, който мирише на ягоди.

***

    Когато тя несмело повдига устни към неговите, той се обръща.

    Сяда.

    И пали цигара.

    Тя се усмихва.

    После пали и тя.

***

    Така стоят, вперили очи един в друг и се докосват само с мисли.

    Пръстите им се заплитат, свиват, устните крещят.

    Така стоят, вперили очи един в друг и се обичат мълчаливо.

    Тя никога няма да каже думите, а той никога няма да ги повтори.

    Цигарите догарят в ръцете им.

    И те стават.

    Той я поглежда жадно, а тя свежда очи .

    С поруменели бузи.

***

    Когато тя го гледа, той мълчи.

    Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.

    Когато в стаята е тъмно, той протяга към нея големите си, груби длани.

    А тя се събира цялата в тях.

    Така стоят те, двамата, от двете страни на един и същи прозорец, вперили очи един в друг.

    И се докосват.

    Само с мисли.

    Тя обича да го гледа, а той обича... 

    Да мълчи...