Среднощно
Когато тя го гледа, той мълчи.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
Когато тя рисува минало, той обича да вдишва бъдеще.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
***
Той пристъпва бавно и някак стеснително към нея.
Когато той пристъпва към нея, тя свежда очи.
С поруменели бузи.
И само чака.
Да я докосне.
Той пристъпва бавно и някак стеснително към нея.
С широки и несигурни крачки, сякаш да не я уплаши.
А тя свежда очи, стаила дъха си, който мирише на ягоди.
***
Когато тя несмело повдига устни към неговите, той се обръща.
Сяда.
И пали цигара.
Тя се усмихва.
После пали и тя.
***
Така стоят, вперили очи един в друг и се докосват само с мисли.
Пръстите им се заплитат, свиват, устните крещят.
Така стоят, вперили очи един в друг и се обичат мълчаливо.
Тя никога няма да каже думите, а той никога няма да ги повтори.
Цигарите догарят в ръцете им.
И те стават.
Той я поглежда жадно, а тя свежда очи .
С поруменели бузи.
***
Когато тя го гледа, той мълчи.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
Когато в стаята е тъмно, той протяга към нея големите си, груби длани.
А тя се събира цялата в тях.
Така стоят те, двамата, от двете страни на един и същи прозорец, вперили очи един в друг.
И се докосват.
Само с мисли.
Тя обича да го гледа, а той обича...
Да мълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Метафора Всички права запазени
