Тихо и тъмно е. Само един лунен лъч плахо се прокрадва в стаята през спуснатите щори. Този път е приятно. Защо ли? Защото днес не спя сама. Защото съм с Него!
Сгушил се е в мен, с ангелско излъчване, спи като малко дете. Обичам, когато се будя нощем, да го гледам как спокойно лежи до мен. Обичам и да усещам пулса му. Случва се често. Когато ме прегърне, бавно ме притиска до себе си толкова силно, че усещам всеки удар на сърцето му. Усещам трептенето на тялото му, дъха му, топлината и нежността му. Прави ме толкова щастлива! Изпълва ме със сладък аромат на току-що паднала роса… Толкова свежа и чиста. Сякаш съм в друг свят, в някое друго измерение, в което съществуваме само ние и нищо не може да ни обезпокои. Понякога едва дишам. Така имам чувството, че времето минава по-бавно и мога да разтегля един миг във времето. Иска ми се да го разтегля във вечността, но уви, все още не съм успяла. Кой знае, някой ден може и това да стане. И щях да кажа, че ще бъда най-щастливия човек на света, но ...