Среща
Едно момиче стоеше на терасата и плачеше. Луната се отразяваше в прозорците на отсрещната сграда и бледата й светлина проблясваше във влажните очи на момичето.
В този момент едно младо божество правеше вечерната си разходка, когато го забеляза. Божествата рядко обръщаха внимание на хората, но това се заинтересува от тъжното момиче.
На следващата нощ мина под терасата й, но нея я нямаше. След известно време отново я видя. Този път те се срещнаха.
- Колко странно нещо са хората – каза божеството.
- Хората? А ти какво си? – попита момичето.
- Аз съм божество – отговори той, без дори да трепне.
- Ниско самочувствие - изсмя се момичето.
- Как да ти го докажа? – попита божеството.
- Не знам, направи нещо, което само божествата могат да правят.
- Добре.
След тази среща те се разделиха. Минаха няколко дни и момичето отново беше на терасата, а божеството я гледаше отдалеч, без да може да разбере мислите й. Той бе все пак само божество, а дори те не могат да разберат мислите на една жена.
В този момент телефонът й иззвъня.
- Пожелай си нещо! – каза гласът в телефонната слушалка.
- Не мога, страх ме е - отвърна момичето.
- Защо? – попита гласът.
- Ами ако не се сбъдне или ако се сбъдне и тогава не ми хареса, или ако всъщност не е това, което искам, или... – колебаеше се момичето.
- Ти си го пожелай, пък ще видим, нали аз съм този, който ще го изпълни. Винаги можеш да го откажеш в последствие, така, както можеш да затвориш телефона.
Но тя не затвори...
После говориха отново и отново. Тогава не само момичето повярва в божеството, но и то в нея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Киркова Todos los derechos reservados
