Едно момиче стоеше на терасата и плачеше. Луната се отразяваше в прозорците на отсрещната сграда и бледата й светлина проблясваше във влажните очи на момичето.
В този момент едно младо божество правеше вечерната си разходка, когато го забеляза. Божествата рядко обръщаха внимание на хората, но това се заинтересува от тъжното момиче.
На следващата нощ мина под терасата й, но нея я нямаше. След известно време отново я видя. Този път те се срещнаха.
- Колко странно нещо са хората – каза божеството.
- Хората? А ти какво си? – попита момичето.
- Аз съм божество – отговори той, без дори да трепне.
- Ниско самочувствие - изсмя се момичето.
- Как да ти го докажа? – попита божеството.
- Не знам, направи нещо, което само божествата могат да правят.
- Добре.
След тази среща те се разделиха. Минаха няколко дни и момичето отново беше на терасата, а божеството я гледаше отдалеч, без да може да разбере мислите й. Той бе все пак само божество, а дори те не могат да разберат мислите на една жена.
В този ...