Среща...

Тя чакаше с нетърпение да настъпи вечерта, тръпнеше в очакване да го види, очите им да се срещнат така, както преди  година. 12 месеца, в които тя не го беше зървала, бледо си спомняше неговите черти. Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети какъв беше вкусът на устните му, уханието му. В последните мигове преди срещата, спомените, в които бяха заедно, започваха да стават все по-ярки и по-ярки. И все пак не беше достатъчно. Нуждата да го види, докосне, целуне отново, се засилваше. Чувствата, които бушуваха в нея, бяха ту неукротими и непознати, ту ясни и истински. Необясними въпроси изникваха в ума ù: "Как ще се държи с мен? Ще бъда ли за него същото глупаво и наивно момиченце? Ще открие ли промените в мен? Дали ще осъзнае, че вече не може да си играе с мен?". Толкова много въпроси, а оставащи броени минути до дългоочакваните им отговори.
И ето, телефонът звани и тя вдига... Чува гласа му и нещо в нея трепва, сякаш за миг забрави всички онези неща, които той ù бе причинил и начина, по който беше постъпил с нея.
Тя се качи в асансьора и натисна бутон "1"... С всеки изминал етаж сякаш звучната и стара машина почваше да се стеснява, започна да усеща ускорения си пулс и как сърцето не може да се побере в гърдите ù... Асансьорът спря... Изчака една минута преди да отвори... Вратата след силния тласък издаде странен и зловещ звук и... пред нея стоеше ТОЙ. Изведнъж в съзнанието ù нахлуха всички онези спомени от всяка една нощ, прекарана с него, всяка една целувка, прегръдка, всяко едно докосване и дума... За миг тя потрепна, не показа никакво чувство, никаква тръпка... Беше студена, по-студена и от ледена скулптура...
Той застана до нея - висок, красив, непоколебим... Погледна я в очите и я хвана за ръка. Тя усети топлите му пръсти върху студената си длан, поведе я към асансьора и влезнаха вътре. Без дори и да си кажат дума, те се разбираха, беше ясно и за двамата как ще приключи вечерта. Влезнаха в апартамента и се насочиха към спалнята. Не можеше да се опишат всички онези чувства, които бликаха от тях. Бавно и тихо, безмълвни, те легнаха на леглото един до друг и бавно свалиха всичко, което разделяше плътта на двете им трептящи и изгарящи тела. Той я прегърна и тя усети лекия трепет на тялото му, едва неуловимото притеснение вече беше изчезнало... След една година те бяха отново заедно, отново едно цяло, дори и за една нощ...