14 abr 2011, 0:20

Среща

  Prosa » Otros
767 0 0

Когато един ден я срещна и погледна дълбоко в очите ù, ще ù задам въпроса: Какво вземаха на тебе... какво загуби ти? Вземаш най-скъпото ни много рано, а нас оставяш ни да страдаме в самота! Кого изгуби рано, кой прокле те с таз съдба, да бягаш след живота... докато той върви едва-едва? Защо най-силна си... щом чувствам твоята тъга? И защо не можеш да избягаш... И не те ли спира съвестта? Нима ти нямаш нищо мило... и щастие ти носи  чуждата сълза?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Върбинка Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...