Когато един ден я срещна и погледна дълбоко в очите ù, ще ù задам въпроса: Какво вземаха на тебе... какво загуби ти? Вземаш най-скъпото ни много рано, а нас оставяш ни да страдаме в самота! Кого изгуби рано, кой прокле те с таз съдба, да бягаш след живота... докато той върви едва-едва? Защо най-силна си... щом чувствам твоята тъга? И защо не можеш да избягаш... И не те ли спира съвестта? Нима ти нямаш нищо мило... и щастие ти носи чуждата сълза?