Този разказ публикувах в списание "Пламък" преди години (Споко, няма да си търсят авторските права!). Като си помисля това си бе и си остава пробив на една подценявана тематика в едно наистина елитно литературно списание.
Но да се върна към него ме накара не спомена за публикацията, а един разказ на колегата Любо (Lubara): "Кино "Петър Берон" и момичето с жълтата якичка". Публикувам го отново тук с надеждата, че покрай тъпите чалги и пародийното висше образование все пак част от студентската романтика е оживяла до днес.
Пък и доста колеги ми писаха, че разказите ми са хубави , но тъжни. Ето нещо малко тъжно-весело...
СРЕЩА
Мархаба, жена! Привет, домочадие! Аз се прибрах! Благодаря, благодаря, вашите аплодисменти са не само бурни, но и напълно заслужени.
Какво, изглеждам пийнал ли? Пийнах две бири, а както научно е доказано, бирата не е никакъв алкохол. Тъй че съм трезвен като краставичка.
Хонорара от днешния мач? Ей ви го, нали заради вас се шматкам по тия селски теренчета. Нищо, че сп ...