Среща насън
Снощи се напих. Ама, много се отрязах, ви казвам.
Едва докретах до леглото и паднах като отсечен бор. Заспах като заклан.
И по едно време сънувам. Сънувам аз че седя в някакъв бар. Само аз и сервитьорката. Хубаво момиче, между другото.
И по едно време до мен се насади някакъв тип. Един такъв попрехвърлил средна възраст, с побеляла брада, достолепен, с костюм и бомбе.
Викам си, абе я тоа към го виждал некъде, мъ кой беше. Ма много ми е позната таа физиономия ви каам.
Абе тъмън седна тоа прошляк и мацката, дето разнася пиеньето веднага му тури пред него чаша ром. Навлеът бръкна в сакото си и извади дебела пура. Запали я, без да му пука, че в днешните кръчми се не пуши. А онаа, вместо да му се скара, тръча и пепелник му носи.
- Къв си ти? - зъбя му се пиянски насреща.
- Не ме ли позна? - отговаря ми, баче секи требе да го знае кой е.
- Бе, виждам съм те некъде, ама.. кой беше? - и тогава ми просветва. - Абе, бай Ърнест, ти ли си?
- Аз съм - вика.
- Пъ кво праиш от таа пропаднала кръчма? Нали си умрел?
- А, отдавна съм мъртъв, ама дойдох да те видя.
Баш пъ мене ще сака да ме гледа. Тоа, викам си, нещо ма шашави. Ама са праим на културен.
- Мен, да видиш. Защо, бе, бай Ърнест?
- Горе ти четох драсканиците, писателче недорасло. За какъв се имаш ти?
Тука вече си глътнах граматиката. Тамън да кажа нещо, ама тоя продължава:
- Разкази ще ми пише той. Абе, ти в пролетни води къпал ли си се? Знаеш ли за кого бие камбаната, зелените хълмове на Африка виждал ли си, газил ли си в снеговете на Килиманджаро?
Леле, тоя е съвсем изперкал, мисля си, ама не смеем да се обаждам. А старецът продължава да нарежда.
- Забил си се с тези модерни джаджи и си мислиш, че пишеш. Я, тръгни по света. Виж островите на течението, усети райската градина колко е истинска при първа светлина. Кажи сбогом на оръжията и тогава пиши.
- Ловец си, Ърнест, а сбогом на оръжията. - викам си, те тука го заядох. Да, ама само ме изгледа презрително.
- Като каза ловец, та се сетих. Някога какви сафарита имаше. Сега с фотоапарати. Един лъв да застреляш и ще те разкъсат. А и ромът ви не струва. Безалкохолно. Къде са и пурите от онова време? Свити на бедрото на девствена мулатка. Сега пушенето забранено в баровете. Електронни цигари ми измислили. Пфу! Пляснеш сервитьоркато по задника, ще те скъсат от дела. Кажеш на черния, че е черен, ще ти съсипят живота. Сигурно и гумени жени сте си измисли вече... Да ви таковам и живота измислен.
Докато му кажа нещо, старият Ърнест сякаш се изпари, разтвори се във въздуха и изчезна. А я се събудих.
Сиги таа история от пиеньето ли ми се превиде, сънувах ли я, или тоя пияница верно седе с мене на една маса, не знам. Ама те това съм запомнил.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Севделин Порчев Todos los derechos reservados
