Среща насън
Снощи се напих. Ама, много се отрязах, ви казвам.
Едва докретах до леглото и паднах като отсечен бор. Заспах като заклан.
И по едно време сънувам. Сънувам аз че седя в някакъв бар. Само аз и сервитьорката. Хубаво момиче, между другото.
И по едно време до мен се насади някакъв тип. Един такъв попрехвърлил средна възраст, с побеляла брада, достолепен, с костюм и бомбе.
Викам си, абе я тоа към го виждал некъде, мъ кой беше. Ма много ми е позната таа физиономия ви каам.
Абе тъмън седна тоа прошляк и мацката, дето разнася пиеньето веднага му тури пред него чаша ром. Навлеът бръкна в сакото си и извади дебела пура. Запали я, без да му пука, че в днешните кръчми се не пуши. А онаа, вместо да му се скара, тръча и пепелник му носи.
- Къв си ти? - зъбя му се пиянски насреща.
- Не ме ли позна? - отговаря ми, баче секи требе да го знае кой е.
- Бе, виждам съм те некъде, ама.. кой беше? - и тогава ми просветва. - Абе, бай Ърнест, ти ли си?
- Аз съм - вика.
- Пъ кво праиш от таа пропаднала кръчма? Нали си умрел?
- А, отдавна съм мъртъв, ама дойдох да те видя.
Баш пъ мене ще сака да ме гледа. Тоа, викам си, нещо ма шашави. Ама са праим на културен.
- Мен, да видиш. Защо, бе, бай Ърнест?
- Горе ти четох драсканиците, писателче недорасло. За какъв се имаш ти?
Тука вече си глътнах граматиката. Тамън да кажа нещо, ама тоя продължава:
- Разкази ще ми пише той. Абе, ти в пролетни води къпал ли си се? Знаеш ли за кого бие камбаната, зелените хълмове на Африка виждал ли си, газил ли си в снеговете на Килиманджаро?
Леле, тоя е съвсем изперкал, мисля си, ама не смеем да се обаждам. А старецът продължава да нарежда.
- Забил си се с тези модерни джаджи и си мислиш, че пишеш. Я, тръгни по света. Виж островите на течението, усети райската градина колко е истинска при първа светлина. Кажи сбогом на оръжията и тогава пиши.
- Ловец си, Ърнест, а сбогом на оръжията. - викам си, те тука го заядох. Да, ама само ме изгледа презрително.
- Като каза ловец, та се сетих. Някога какви сафарита имаше. Сега с фотоапарати. Един лъв да застреляш и ще те разкъсат. А и ромът ви не струва. Безалкохолно. Къде са и пурите от онова време? Свити на бедрото на девствена мулатка. Сега пушенето забранено в баровете. Електронни цигари ми измислили. Пфу! Пляснеш сервитьоркато по задника, ще те скъсат от дела. Кажеш на черния, че е черен, ще ти съсипят живота. Сигурно и гумени жени сте си измисли вече... Да ви таковам и живота измислен.
Докато му кажа нещо, старият Ърнест сякаш се изпари, разтвори се във въздуха и изчезна. А я се събудих.
Сиги таа история от пиеньето ли ми се превиде, сънувах ли я, или тоя пияница верно седе с мене на една маса, не знам. Ама те това съм запомнил.
© Севделин Порчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добър е разказът, според мен. Диалектната форма се появява в съня, малко след появата на Ърнест, може би неслучайно точно тогава. Вплитането на заглавия от романи и повести на Хемингуей в речта е добра идея. Някак ми се искаше и да се случи нещо по-изненадващо, но то пък какво може да се очаква от един пиянски сън, пълна лудница и в крайна сметка сънят си свършва и както е дошъл. Поздрави, и не се отказвай да пишеш и публикуваш, може и на други диалекти също.😊👍
-
Интересно е, че си "самотния", защото те мислех за "степния вълк"
-
Хубаво, радвам се за теб!
-
Щото съм обикновн северозападен пияница и текстът умишлено е писан на диалект.
-
Нещо не мога да те разбера, защо използваш, "таа" или "онаа",, "умрел" или "я". На тъп ли се правиш или още си пиян. Ако използваш правилните думи разказа ти няма да изгуби достойнството си.
-
Порчев, чак сега прочитам това, но много ми хареса. Думите, които си сложил в устата на Дедо Ърнест, са точно такива, каквито и аз бих очаквал от него. По-начетените са разбрали, че част от тях са негови заглавия.
Поздрави и за много години! -
Баш викам си се вика! 😅! Добре го е казал!
Поздрав! -
Добро е, Севдалине! Само замени " Викам" с " Казвам"! Разбирам подтекста...
-
Ами, интересен е текстът. И забавен... А пък някои мисли, дето си ги вложил в устата на Бай Ърнест (помните ли Оскар Уайлд - той има едно произведение дето доказва, че не може човек да носи такова име като Ърнест...
), са си съвсем на място. Да и аз съм на мнение, че на негъра трябва да се казва негър, на циганина - циганин и на педераста - педераст. Защото това е свободата на словото, а не да се съобразяваме с тотално изгнилата "либерална" псевдоидея, която единствено обслужва гавазите на този свят, които искат всички ние, които не сме лакеи-гавази, да им слугуваме и да сме им роби... Видя ли какви мисли ми образува с твоя "непретенциозен" текст... -
Благодаря ви, че се спряхте при този непретенциозен текст, който надрасках набързо в отговор на приятелска закачка
-
Много емоционално! И, честно казано, аз също бих изпушил една пура, завита върху бедърцето на девствена мулатка! 😜
-
Забавно ! Поздрави за творбата.
Ърнест Хемингуей е обичал да пие и джин " Гордънс" с лимон.
И аз така.
Наздраве ! -
Когато ромът не струва - ни пиеньето, пиенье, ни махмурлука махмурлук, а пък сънищата - като разграден двор, който иска влиза и излиза като у дома си.
-
Е, явно си чел Ърнест,но поне от уважение,абе кажи, че иде реч за Хемингуей!
Щото,ние сме прости селяни и не знаем,що е туй МОЛ или Лом беше,но пък чак толкова не се забавляваме с Нобелисти!😂
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
