Снощи се напих. Ама, много се отрязах, ви казвам.
Едва докретах до леглото и паднах като отсечен бор. Заспах като заклан.
И по едно време сънувам. Сънувам аз че седя в някакъв бар. Само аз и сервитьорката. Хубаво момиче, между другото.
И по едно време до мен се насади някакъв тип. Един такъв попрехвърлил средна възраст, с побеляла брада, достолепен, с костюм и бомбе.
Викам си, абе я тоа към го виждал некъде, мъ кой беше. Ма много ми е позната таа физиономия ви каам.
Абе тъмън седна тоа прошляк и мацката, дето разнася пиеньето веднага му тури пред него чаша ром. Навлеът бръкна в сакото си и извади дебела пура. Запали я, без да му пука, че в днешните кръчми се не пуши. А онаа, вместо да му се скара, тръча и пепелник му носи.
- Къв си ти? - зъбя му се пиянски насреща.
- Не ме ли позна? - отговаря ми, баче секи требе да го знае кой е.
- Бе, виждам съм те некъде, ама.. кой беше? - и тогава ми просветва. - Абе, бай Ърнест, ти ли си?
- Аз съм - вика.
- Пъ кво праиш от таа пропаднала кръчма? Н ...