Срещата
Кошмарът я притискаше, оставяше я без дъх, а Елена се бореше отчаяно да се освободи от лепкавата му прегръдка. Тя тичаше по морския бряг и здраво стискаше ръката на София. Пред тях се отвори бездна, която погълна момиченцето, и Елена остана сама. Тичаше и крещеше името на София, оглеждаше се трескаво на всички посоки, но нея я нямаше. Вълните се разбиваха с грохот в брега и бързо отстъпваха назад. Те също бягаха от нея.
***
Елена се стресна и се събуди. Сърцето ѝ биеше учестено, гърлото я болеше, косатата беше залепнала за слабото ѝ лице. Отметна свития на топка чаршаф и бавно стана от леглото. Извади снимката и дълго се взира в нея. Двегодишните близначки, Стела и София, я гледаха оттам. Слънчевата София, с усмихнати очи и протегнати към нея ръце; и сериозната Стела, стиснала в ръка червения, плюшен жираф. След изчезването на София, вината и болката я измъчваха почти непрестанно. Но имаше дни, в които отчаянието я обземаше толкова силно, че не успяваше да стане от леглото и да ...