Срещата
Obra no adecuada para menores de 18 años
Тя беше застанала до вратата. Сърцето й биеше силно, зениците й бяха разширени, дишаше тежко... Зад вратата беше той... За последен път прехвърли всички разговори и писма, които си бяха писали, спомни си погледа му, когато го видя за пръв път на камерата... и това й даде надежда и сила.. Почука на вратата три пъти, както се бяха уговорили...
- Влез, ако си готова... - чу гласа му за пръв път на живо и сякаш цялата потрепери.
- Готова съм... мастер.
Тя пристъпи прага. Знаеше какво й предстои и се страхуваше, но желаеше да бъде с него повече от всичко друго. Беше облечена както той й беше казал и косата й беше разпусната също по негово желание.
- Застани пред огледалото - Той беше седнал на широк кожен фотьойл с гръб към вратата. В стаята имаше голямо легло, без шкафове и гардероби и една малка стъклена масичка до него, където на пепелника димеше цигарата му. Огледалото беше по средата на една от стените и беше огромно, издигаше се от пода почти до тавана и беше кръгло. Пред него имаше малка червена възглавничка, а на пода до нея три рози - бяла, червена и черна. Стаята беше осветлена само със свещи, поставени навсякъде, но въпреки всичко беше затъмнено. Тя пристъпи и застана пред огледалото, видя погледа си и се стъписа.
- Коленичи на възглавницата.
Тя се подчини на гласа му и коленичи, като сведе погледа си надолу. Вълнуваше се, беше възбудена и уплашена, не знаеше какво щеше да последва, знаеше само, че трябва да издържи изпитанието, на което той й беше казал, че ще я подложи преди да продалжат заедно напред. Той стана от фотьойла и застана зад гърба й. Усети аромата му и силата, която излъчваше, потръпна. Дъхът му пареше до врата й, тя неволно се сви.
- Не се стахувай, сега ще завържа очите ти, както ти казах.
Тя за миг вдигна очи към огледалото и зърна неговите очи, това беше последното, което видя, преди червеният копринен шал да отнеме зрението й. Дъхът й спря... изпитанието започваше и тя знаеше, че вече няма връщане назад или щеше да издържи и да бъдат заедно във вечността, или да си тръгне сама и никога повече да не види тези очи... а това я плашеше повече от всичко друго...
- Ти видя до себе си три рози, те ще бъдат твоето изпитание. След всички разговори, които сме водили и всичко, което аз ти показах и ти научи от мен, дойде моментът на истината. За да продължим, аз трябва да изпитам три неща в теб душата, сърцето и тялото ти. Душата ти е подложена на страх, сърцето ти на страст, а тялото ти ще бъде подложено на болка. За да се спасиш от страха, трябва да ми имаш доверие и ще сложа бялата роза в устата ти, ако страхът, или болката, или страстта са прекалено силни и ти не можеш да издържиш, ще я изпуснеш на земята и аз ще си тръгна завинаги от живота ти, а ако издържиш до край, ще я поднесеш с устни до сърцето ми и аз съм твой до края. С червената роза ще запаля страстта в теб и ще те докосвам по най-тайните места, тези, които ти си ми доверила и които само аз зная. Черната роза, както забеляза, е единствената, на която бодлите не са махнати, с нея ще ти покажа какво е болка.
- Преди да започнем, аз ще ти припомня нещо, което и преди съм ти казвал. За да се справиш със страха, е нужно доверие, за да се справиш със страстта, е нужно търпение, а за да се справиш с болката, е нужна любов... Готова ли си да стигнеш до край?
- Да, мастер - тя го каза с най-твърдия глас, който можеше и отвори устата си, за да поеме бялата роза...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ЪЪЪ ------- Todos los derechos reservados
6+ ако може и повече 
