Тя беше застанала до вратата. Сърцето й биеше силно, зениците й бяха разширени, дишаше тежко... Зад вратата беше той... За последен път прехвърли всички разговори и писма, които си бяха писали, спомни си погледа му, когато го видя за пръв път на камерата... и това й даде надежда и сила.. Почука на вратата три пъти, както се бяха уговорили...
- Влез, ако си готова... - чу гласа му за пръв път на живо и сякаш цялата потрепери.
- Готова съм... мастер.
Тя пристъпи прага. Знаеше какво й предстои и се страхуваше, но желаеше да бъде с него повече от всичко друго. Беше облечена както той й беше казал и косата й беше разпусната също по негово желание.
- Застани пред огледалото - Той беше седнал на широк кожен фотьойл с гръб към вратата. В стаята имаше голямо легло, без шкафове и гардероби и една малка стъклена масичка до него, където на пепелника димеше цигарата му. Огледалото беше по средата на една от стените и беше огромно, издигаше се от пода почти до тавана и беше кръгло. Пред него имаше м ...