20 jul 2010, 20:02

Срещи откровенски 

  Prosa » Relatos
1151 0 21
5 мин за четене


Както винаги и тоя път, сборен пункт преди тръгване за поредната среща на Откровения е...в Мая Попова. В точното врме сме у тях, пиеме кафе, прескачаме подаръци, сакове, чанти и кученца. Еуфория до небето. Нещо да не забравим, така, фотоапарати, зарядни...Звъни ми телефона, вдигам и Романтик:
- Айде бе, къде сте? Ние тук с жената се настанихме в хотела, страхотен е. Сега сме в басейна, плацикаме се и ви чакаме.
- Веднага излизайте, че докато дойдем, ще ви гъбясат пръстчетата. Ние първо отлитаме за Панагюрище за представянето на поредната стихосбирка на Дарина Дечева и чак утре кацаме във Велинград с чартърен полет номер...Мая кажи номерата на колата си. Няма значение, дръжте се, ние ще дойдем. Внимавайте!

 Загрижена за романтичното семейство затварям телефона и чисто по женски казвам на групата:
- Романтика нарочно ли го прави или иска да ни ядосва?! Бил с жена си в басейна. Взехте ли си банските? Добре че ни подсети!
Последни приготовления. Щъкаме от стая в стая, прескачаме кученца, шест на брой плюс Томба и Каризма. Игла да хвърлиш няма къде да падне. А бе гадинки и кучета...не кучета и ние, обърках се. Тръгваме и се чудя защо Филип е толкова усмихнат, ще има място и за него най-после.
Две коли, ами сега?! В коя да пътувам? За разделното хранене сте чували, мъжете в хола, жените в кухнята. Решихме така да пътуваме, мъжете в една кола, жените в друга. Реших на отиване да пътувам в колата на Мая, а на връщане в колата на Георги. Значи, в едната кола шофьор Мая, навигатор аз, отзад Дора и Нина. Аз в кола с три редакторки?! Георги Колев шофьор в другата кола, навигатор Грег. На отиване в колата на Мая беше весело. На връщане в колата на собственика на медия, говорехме за Мая, значи пак беше весело. И така, пожелахме си На добър път и...За това преживяване може да се напише трилогия, трилър завършващ с хубав край. Много премеждия, мъгла. Откъси от «Изгубени» и «В зоната на здрача» имаше, но най-много беше хубавото настроение, гарнирано обилно с много смях.
Тръгваме за поредното представяне на стихосбирка на Дарина. Без нас не може. Та нали тя е част от Откровения, как без откровенци?! Пристигаме на време. Дарина ни посреща в целия си блясък. От достоверен източник разбирам, че цяла вечер цветарският магазин е работил за...наша Дара. Цветарката е питала всеки следващ клиент: И вие ли искате букет за поетесата Дечева?! Какво по-хубаво от това?! Това представяне на «Педя нощ» беше по-хубаво от миналогодишното. Представям си другата година какво ще е. Умее Дара и да пише стихове и да организира празници!!!
Към групата се присъединяват Катанеца, Елишка,Еми и Георги Константинов. Чакаме след представянето Дарина да получи овации от всички присъстващи тази вечер, край нямат. Всеки иска да се докосне до нея, да размени няколко думи. Свечерява се, когато и последният й почитател си тръгва, ние вече копнеем да се настаним във вилата и да седнем на маса, за да полеем поредния й успех. Маса и водка, маса, водка...водка...Дека ми е водкатаааа...Вече мечтаем за това, но какво ни чака, докато стигнем до заветната маса, която после се оказа не една, още не знаем. Най-дългото пътуване започва... Тук няма да влизам в подробности, Грег обеща, че ще се погрижи за това, но когато видяхме светлинки в мрака беше неописуемо...до четири сутринта. Толкова песни, танци, снимки, смях на едно място не вярвах, че може да има. Събуждането беше като за световно! Дарчето с една вувузела, мина по стаите и...хайде отново по масите. Някой танцува на масата, но не помня кой точно, няма значение, беше от сърце. Оказа се, че при Дар, всичко е на световно ниво и футболът и купонът и поезията!
Вече пътуваме към Велинград. В колата на Георги сме аз, Елишка и Русин. Елишка иска да я оставим някъде, за да се прибира за Пловдив. Нещо не я разбрахме, не тя не ни разбра правилно. Казахме й, че тя задължително ще присъства на срещата на Откровения. Ама, аз бях решила само...И нещо ни обяснява. Палиме колата и тръгваме. Някаква приятелка я търси от Пловдив:
- Отвличат ме, карат към Велинград и искат да ме задържат за двайсет и четири часа...
- Затвори телефона, да не стане по-лошо. – й казвам строго и тя слуша милата. После така свикна с похитителите си, че не й се искаше да си ходи.
Докато пътуваме със заложницата се загубваме пак.
- Е, сега Мая като разбере, ще каже: Аз казах ли ви да ме изчакате?! Е, как да я чакаме, като Дечева, тепърва ще глади панталона на Ангел, като че ли няма да се намачка, ама...През цялото време се молехме да пристигнем преди тях, защото гласът на Мая ни преследваше. Е, тръгнахте след мен и какво, пак аз първа, нали?! Но този път успяхме, въпреки това си бяхме намислили версия, ако все пак не успеем, да кажем, че сме се отбили до Доспат да поплуваме в язовира и да половим риба. А бе плувай, плувай, това не е риба., ама карай да е весело J Намираме хотела, влизаме и Ани ни посреща. Сядаме на една маса с откровенци и...- Приятно ми е, аз съм Дочка. Аха, на мен още повече!!! Бях прочела във форума, че ще дойдеш на срещата и една от причините да съм тук, е да те видя на живо. Ах, колко са хубави тези срещи!!! Пещерски, приятно ми е, Романтик и Романтичка.., приятно ми е и така цяла вечер.За лош късмет се настаних в една стая с Ани Човек. Каква нощ само и този дъжд...Няма спане с тази жена, няма..Тъкмо се пудросваме да тръгваме за мястото на срещата и като заваля...град...Ами като сме във Велинград, много ясно, че град ще вали. Я ако бяхме в някое село, кой знае какво щеше да е. Докато чакахме да премине се разходихме из хотела. Много хубава вашата стая! Ами вашата!!! А на Грег направо е супер.
После се отправихме към читалището, където ни посрещнаха като в Холивуд, но още по-хубаво не само с музика, но и със здравец и подаръци за спомен на всеки. А програмата с талантливите млади певци и артисти повиши градуса до небесата! Беше прекрасно!!!
Тръгваме към ресторанта на хотела...
Който иска може да допълва, може да пише за неговите преживявания, за да не пропуснем нещо или някого.
Следва продължение...

© Светлана Лажова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • appetrova (Забравена ):, задължително се оглеждай!!!
    Петя, дано!!!
    Селвер, мерси!!!
  • Догодина го направете през август, за да можем да дойдем и ние, задграничните
  • Яна, не си го представяй, а ако имаш и най-малката възможност ела!!! Ще ти хареса, обещавам!!!
    Силви, ще наваксаш другия път, сигурна съм в теб!!!
    Ивон, ела, подаръци ще има за всички от сърце, а за теб ще се подрижа лично...Мале, само ми напомни!!!
    Ани, да бе, как поне един Велин не ни се падна?! Още се чудя. Ама съдба. А за спането, ти ще видиш!!!
    appetrova (Забравена ):, имаме сделка!!! Очаквай неочакваното...
    с нас!!!
  • "Ами като сме във Велинград, много ясно, че град ще вали."
    Бе-е-е-е, можеше и някой друг Велин да завали, ама пусти му късмет
    Значи за лош късмет, а? Ти да не си дошла да спиш там!? Ама ха
  • Боже, колко съм изпуснала...
  • Радвах се на поканата,после ми беше много криво,че не бях свободна ....Но сега толко ясно си ви представих,че вече сякаш и аз съм била!!!Благодаря!!!!Прегръдка!!!!
  • Леонардо, много хубав коментар!!! Пиши ги по-дълги, защото...защото хубаво ти се получава и ми е приятно!!! Ще се запознаем, на следващата среща, неизбежно е!
    Пепина и теб си те бива!!!
    Нели, само две по 15, два-три сета, един гейм и съм готова с пълнените чушки. Не, с продължението. За дузпите е лесно, аз съм на вратата, така че...Нямам време да седна да пиша, иначе има какво, но ще стане работата, не бой се!
    Светлана, нали внимаваш какво си пожелаваш?! Е, като се видим, аз ще те подсетя и първа ще ти кажа: Приятно ми е...Светлана!!!
    Ангеле, на живо си е по-хубаво, дори в дъжда, заклевам се!!!
    Георги, трай, мълчи, че ще има да ни разнасят по жълтите страници. Представям си заглавие на първа страница: Скандал в поетичните среди. Небезизвестната поетеса С.Л. и доста добре известният писател и поет Г.К. (поне не съм ти сбъркала инициалите, можеш да ми благодариш за това), се скараха в елитно столично заведение. Те са финалисти за наградата «Пулицер» и всеки претендираше, че е по-достоен да я притежава. Примерно. Така че нека ти объркат името като ти я връчат, те после публично ще ти се извинят, вервай ми и също е реклама, така че и който не е разбрал, ще разбере! Вестникът е пред мен и името ти е правилно написано. Във Фейсбук съм написла също правилно името ти. Ама такива сме ние хората на изкуството – разсеяни, не склери. Нема да се пуашиш, не е нарочно и не се сърди.
    Мога да кажа, че са виновни редкторитя, но няма да го направя. Но ще ти кажа друго, като ти объркат още два пъти името или ще те забравят или завинаги ще те запомнят. Мен са ме писали по вестниците Латова, Лажева, Блажева и винаги са ми се обаждали хора и са ме разпознавали. Имаш стил Лажова, който не може да се сбърка! И така господин ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ, сега правилно ли го написах?! Късмет!!!
    Джейни, присъствала си и знаеш, че това с перо не може да се опше, трябва да се изживее!!!
    Маги, колко е хубаво, че се видяхме и успяхме да поговорим!!!
    Ице, прегръщам те, беше ни хубаво, нали?!
  • Ееее, след работа да ме зарадваш така! Чаках отдавна да опишеш срещата, ама си викам - Да не си още в транс от нея та се бавиш.
    И не смея да ти звънна, че не знам да не те събудя след нощтна. То не, че ще ме "благословиш", ама съм далечко да получа "Благослов".

    Сега още за срещата. Можеше да я направим и в басейна, щеше да е супер. На връщане от басейна и нас ни валя град и дъжд. Яко, чак реки имаше по улиците. Като се прибрахме, жената ви чула и вика - Дойдоха хората.
    Е те това и беше грешката. Щото няма сила, която да ме удържи като ви чуя наблизо. Ами то ми отне час само в прегръдки и целувки.
    Сега спирам, че малко работа излезе. После ще те докоментирам.

    Ето съм после
    Оообаче на мен така ми хареса тази част, че аха да пропусна официалната част. Тук ще разкрия секрет, че бях "отвлечен" от Мая и бях представен в нейната стая на Дорето и Нина. Тука ШОК. Аз си мисля, че Дорето е някоя лелка на 100 години и поне толкова килограми, а то егати и мадамата От там излизам и в коридора ме връхлита ураганът Човек И вече бях довършен при Светлето в стаята на чаша питие. Пред хотела напрегръщах и Елишка(много съм щастлив, че се видях на живо и с нея) И под гордото ръководство на Админа(в съпровод на вувузела) се запътихме към мястото на официалната част.
    Хайде да не разказвам повече. Само ще кажа, че Русин има документирано на видео всичко и няма да е лошо да го качи в сайта. Цялата среща.
    Светле, чакам продължението, та да се върна още веднъж там.
    Благодаря ти!
  • това и аз съм го пропуснала, но пък прочетох с удоволствие...
    Светланка, ти си чудесна!
  • С голямо удоволстие се потопих в редовете ти, и съпреживях!
    Светле искам снимка на всичките кученца на Мая!
    Ето това са си те срещите откровенски...неиминуемо е било много забавно и хубаво!
  • "Към групата се присъединяват Катанеца, Елишка,Еми и Георги Константинов."

    е са стана скандал... не че е болка за умиране... и го споделям най - вече заради любопитното съвпадение...

    преди няколко дни една мацка ми писа във фейсбук
    копнала едно стихо
    с въпроса - Твое ли е?

    и тя без да обърне внимание на фамилията...
    адаша Константинов е друга бира
    аз съм Костадинов

    ... требе да си измисля псевдоним(не че си нямам)


    както и да е...

    готино беше
    много
    и малко ме е яд че присъствах само на половината от купона
  • Голяма работа си, Светлана!!!
    Прочетох с удоволствие - наистина си го разказала поне триизмерно!
    Благодаря за това, че пренесе и мен там... а и поне не ме валя град...
    в този толкова хубав Велинград...
    Поздрави и пиши!!!

  • Лажова, нямам извинителна бележка щото работодателите не винаги са склонни да ги подпечтват, а без печат не вАжели, ама се радвам за вас от все сърце. Дай, Боже някой път и аз да ти кажа лично: Приятно ми е ))
  • Лажова, най-сетнеее! Ай, щот тука ощи ма няма, отивам да метна една тенджера леща на котлона, няколко тела пране, докато не е заваляло, и се връщам за продълженията! Две по 15, нали, без дуспите.
  • Разказваш така, че го преживях заедно с вас и се насладих на хубавите моменти! Благодаря ти Светле! Бива си те!
  • Миглена, горе-долу позна!!!
    Нали знаеш колко са...неописуеми тези наши срещи?! Анета, имаш отсъствие, къде ти е извинителната бележка, а?!
    Безжичен, както пишат в приказките, не може с перо да се опише, трябва да се види на живо. Наистина е неописуемо, трябва да се изживее, заслужава си!!! Срещаме се с различни хора в живота. На някои като кажеш, че пишеш стихове, ти кимат някак и аз не знам как точно. А като се съберем откровенци и се започва:
    - Леле, четох ти последния стих, страхотен е!!!
    - А твоите снимки, как ги правиш, невероятно са красиви, умееш!!!
    И ти става едно хубаво на душичката, че някой те разбира от полутон само, от половин дума...Защото сме на една вълна, събрани сме от любов към изкуството!
    Иди, да не си посмяла да преяждаш, вредно е за здравето, а и за ноктичките също. Тъкмо мислех да ти купувам лак, ама... Един разказ и си сита?! Ето как ще преборим световната икономи...Милсех да накисна боба, мама няма да готвя, ще прочета две-три неща и съм готова с обяда.
    Юле, ще има и за теб, ако добре помня, не, не че съм била пияна, но те мернах в ресторанта. Трябва да спра да пия, ако кажеш, че съм се объркала.
  • Липсваше ми тази част от пъзела, пътешественичке!
  • дали е случайно....: пътувам си към дома тази вечер и си мисля - я, скоро ще ми е по-кротък режима, пък и отпуск иде - ще се обадя на Додо да чуя каква е организацията за срещата на Откровенци, па да се включа в извозването на знатните поетически особи... После рязко набих спирачки - тя мина!

    Прибирам се и попадам на този текст...

    Мислех да вечерям, но съм сита вече. Само още два нокътя да си доизгриза и даже ще съм преяла...
  • Летописците са важни хора! И тям дължим паметта за минали, хубави неща! Четох с интерес.
  • Ее, най-после. Чаках, чаках, мина вече месец, а сега какво се оказва, че трябва да продължавам да чакам и продължението, но дано не е само едно, че тези хубави срещи не се побират само в една-две части
    Разказвай, Светланчик, разказвай, толкова е хубаво!!!

  • Знаех си, че съм пропуснала нещо важно...
Propuestas
: ??:??