Той дойде в живота ми. Неочаквано. Изневиделица. Промъкна се в сънищата. Завладя мечтите. Превзе мислите ми. Оплете сърцето ми. Привърза душата ми с невидим конец.Накара ме да вярвам в невъзможното. Научи ме как се лети от щастие и от любов. Показа ми какво е да се пуснеш без да мислиш по течението, да се чувстваш истински жив. Научи ме да вярвам в любовта от пръв поглед, в съществуването на сродните души. Излекува раните ми, разказвайки ми за своите. Накара ме да го обикна толкова силно, че да забравя какво е да съм без него.
Той ме обичаше искрено. Силно. Всеотдайно. До лудост. Страстно. Ревниво.Духовно. Физически. Красиво.Познаваше душата ми. Усещаше чувствата ми. Отгатваше мислите ми.Раздаваше се изцяло. Разговаряхме с часове.
Той беше моята първа мисъл сутрин, а аз неговата. Заспивахме прегърнати в мислите си. Разказвахме дните си, споделяхме тайните, оголвахме душите си. Проникна в съзнанието ми и ми позволи да опозная неговото.Искахме се. Чакахме се. Обещавахме си. Вричахме се.
Той беше най-истинската и най-разтърсваща любов.Нещо, което преобърна живота ми, накара ме да израсна и да опозная себе си. Такава любов не се случва на всеки. Такава любов не може да се опише и от най-умелия писател, не може да се изрази чрез най-нежната мелодия, и най-талантливият художник не би могъл да я изобрази.
Той остави своя отпечатък. Аз оставих своя... нашата история не беше писано да продължи, но макар и мъничко, за кратко, сродната душа ми беше ти...
© Маги Todos los derechos reservados