18.05.2018 г., 20:51

Сродна душа за кратко

1.4K 0 2
1 мин за четене

Той дойде в живота ми. Неочаквано. Изневиделица. Промъкна се в сънищата. Завладя мечтите. Превзе мислите ми. Оплете сърцето ми.  Привърза душата ми с невидим конец.Накара ме да вярвам в невъзможното. Научи ме как се лети от щастие и от любов. Показа ми какво е да се пуснеш без да мислиш по течението, да се чувстваш истински жив. Научи ме да вярвам в любовта от пръв поглед, в съществуването на сродните души. Излекува раните ми, разказвайки ми за своите. Накара ме да го обикна толкова силно, че да забравя какво е да съм без него.

 

Той  ме обичаше искрено. Силно. Всеотдайно. До лудост. Страстно. Ревниво.Духовно. Физически. Красиво.Познаваше душата ми. Усещаше чувствата ми. Отгатваше мислите ми.Раздаваше се изцяло. Разговаряхме с часове.

 

Той  беше моята първа мисъл сутрин, а аз неговата.  Заспивахме прегърнати в мислите си. Разказвахме дните си, споделяхме тайните, оголвахме душите си. Проникна в съзнанието ми и ми позволи да опозная неговото.Искахме се. Чакахме се. Обещавахме си. Вричахме се.

 

Той беше най-истинската и  най-разтърсваща  любов.Нещо, което  преобърна живота ми, накара ме да израсна и да опозная себе си. Такава любов не се случва на всеки.  Такава любов не може да се опише и от най-умелия  писател, не може да се изрази чрез най-нежната  мелодия, и най-талантливият художник не би могъл да я изобрази.

 

Той остави  своя отпечатък. Аз оставих своя... нашата история не беше писано да продължи, но макар и мъничко, за кратко, сродната душа ми беше ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за откровеността и поощрението! Първите ми творби са много ранни опити за себеизразяване, провокирани от първите ми ученически трепети..А сега след около 10 години съм много по-осъзнат човек..
  • Интересни ...писма. Ако ги прочетеш в началото първите си творби и това-има разлика. Мое мнение. Не критикувам, а виждам потенциал в редовете ти.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...