Сродни души
Запознаха се в интернет. Мъж и жена, различни по темперамент, възраст, вкусове, но се харесаха. Не в романтичния смисъл, а като сродни души, човек с който ти е приятно да помълчиш. Да не е нужно да казваш каквото и да е, другият вече те е разбрал. Той я водеше в дебрите на качествената музика, а как хубаво разказваше и винаги спираше на най- интересното място, за по цигара. Беше за нея много добър приятел, мъж отвсякъде, а не поредния сваляч, който бълваше пространството.
Вече общуваха няколко месеца, когато я изпратиха в командировка точно в неговия град. Много се вълнуваше. Дали ще оправдае очакванията му.
Посрещна я на автогарата. Тя срамежливо пристъпи напред, а той разтвори ръце за топла прегръдка.
И тогава го усети. Някои му казват химия, други привличане, а тя само се уплаши от себе си. Нямаше право да чувства това. Опита се някак си да го прикрие под маската на вълнението.
Уговориха си среща вечерта в един рок бар. Целия ден беше много заета и нямаше време да се анализира.
Когато се видяха, постоянно си повтаряше, че греши в усещането си. Говореха си, смееха се, танцуваха, отпусна се и се забавлява много.
Изпрати я до хотела. Задържа я в прегръдката си дълго, целуна я леко, обърна се и тръгна.
Обгърна я кънтяща празнота. Нещо я стегна за гърлото и сълзите ú потекоха. Усещаше, че губи приятел.
На другия ден той ú позвъни. Извини се, че е зает и не може да я изпрати, но тя знаеше, че причината е друга.
Бяха изминали няколко дена от срещата. И двамата знаеха, че другият е на линия, но не търсиха контакт.
Тя - най-после прогледнала, той - вече правилно разбран.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дани Сулакова Todos los derechos reservados
