Това е ТЪП разказ, който може да затапи дори "В клещите на натрапника"! Да не се чете от хора с философски възгледи или от такива, стремящи се към морално извисяване!


    Искам да ви разкажа за жената, която спаси моя живот и този на семейството ми. Надявам се този разказ да достигне до нея, да ù изкажа благодарността и да покажа на всички това, която тя направи за нас. Защото в този свят на завист, омраза и насилие, които виждаме навсякъде около нас, съществуват добри и всеотдайни хора. Точно такава е героинята в моя разказ.
  Беше двадесет и осми ноември, две хиляди и девета, когато я видях за пръв път. Стоеше на гаровия площад и оглеждаше минаващите покрай нея. По външния вид прецених, че е бедна - носеше мръсни и дрипави дрехи, скъсани обувки. Лицето ù бе черно, а косата - побеляла, най-вероятно от мъките, които е трябвало да понася в живота. Изглеждаше на четиридесет - четиридесет и пет, но лицето ù бе съсухрено и състарено.
  Когато видя, че я гледам, тя тръгна към мен и ми каза следното:
   - Много здраве за теб и семейството ти.
   - Моля? - не разбрах аз.
   - Ела тук, момче, ела да ти кажа нещо.
  Аз я доближих, при което tя хвана ръката ми и започна да говори:
   - Ти си много добро момче. Виждам щастие при теб, голямо бъдеще. Ти си добър, но около теб има лоши хора, които те смъкват надолу.
   - Кои? - попитах аз.
   - Имаш двама приятели, единият е рус, а другият - черен.
   - Да - несигурно отговорих аз - май да.
   - Единият от тях ти прави магии, много лоши магии. Пред теб е добър, но зад гърба ти прави лоши работи...  
   - Кой е той?
   - Ма не ме прекъсвай, като ти говоря. Единият от двамата е.  Ето това е една билка, която пази от магии - каза тя и извади някакви полуизсъхнали растения - само за двайсет лева.
   - И ще развали ли магията?
   - Ще я развали, моето момче, и отново ще си щастлив.
  Аз бръкнах в джоба си и извадих една двадесетачка, но не я дадох веднага, а се загледах в нея замислен.
   - Няма какво да мислиш, няма време, момчето ми.
   - Но какво да правя с тези билки? - попитах.
   - Преди лягане ги вариш на чай и ги пиеш. Три дена така ще правиш и ще се оправят работите.
   - Добре, благодаря - казах аз, след което ù дадох двадесетте лева, взех билките и понечих да си тръгна, когато тя ме спря:
   - Брат ли имаш, или сестра?
   - Брат.
   - И над него тегне черна орис!
   - Каква?
   - Голяма магия са му направили. Той също е добро момче, но пати от зли хора.
  Аз се стреснах от тези думи. Попитах плахо:
   - Как може да се развали магията?
   - Дай ми петдесет лева и аз ще я разваля.
   - Петдесет лева ли? Нямам толкова пари.
   - А колко имаш?
   - Шест лева и някакви стотинки.
   - Дай ми ги, пък останалите ще ги дадеш, когато имаш - каза тя и взе останалите пари от ръката ми.
   - А къде да ви намеря, когато събера парите.
   - Аз съм тук всеки ден - отвърна дрипавата жена - когато решиш, идваш. И най-важното - не казвай на никой за това!
   - Добре - 

  По пътя за вкъщи бях плувнал в дълбоки размисли. Някой от моите приятели ми бе направил магия. Но кой може да е той? Не се сещах за рус приятел, имах няколко с черни коси и двама с кестеняви. Няма значение, важното бе, че добрата жена бе видяла магиите и ми бе дала скъпоценните билки. А брат ми? И той ли е жертва на магия? Господи, в какъв свят живеем, защо има толкова завистливи хора. Ние никога не сме правили зло никому, а ето с какво ни отвръщат. Все пак се радвах, че бях намерил тази необикновена жена, тази ясновидка, която ме бе предупредила навреме за опасностите.

  Успях да измъкна от родителите петдесет лева, като ги излъгах, че трябва да си купя учебници за университета. Жената ме чакаше на гаровия площад, а когато ме видя, се усмихна, при което тъмните ù развалени зъби се показаха.
   - Здравей, момче, как си?
   - Ето, намерих петдесет лева - казах аз и ги подадох. Тя ги взе и усмивката ù стана още по-широка.
   - Ти си оня младеж от вчера, нали?
   - Да.
   - Благодаря ти! - каза тя.
   - А магията?
   - Какво за нея? Ще се почувстваш много добре.
   - Не за  мен, за брат ми говоря? Ще развалите ли неговата магия?
   - Оо, да! Вярно! Сега ще я разваля и неговата. След малко всичко ще бъде наред.
   - А билка ще дадете ли?
   - Не, няма нужда! Ти сега се прибери спокойно, аз ще оправя нещата.
   - Благодаря ви много! - казах аз и понечих да тръгна, когато тя отново ме спря:
   - Момче, чакай!

   - Не зная дали да го казвам, или да не го казвам.
   - Какво?  - плахо попитах аз.
   - По-добре да не го казвам, за да не ти развалям настроението.
   - К... кажете... - изцедих аз.
   - А и не зная дали ще можеш да направиш това, което трябва.
   - За какво става дума? Кажете ми, моля ви?
   - Цялото ти семейство се намира под смъртоносно проклятие.
   - К... какво? Проклятие ли?
   - Да, моето момче. Някой ви е направил  магия за смърт.
   - ЗА СМЪРТ? Ооо, нееее!!!
   - Да, моето момче, така е!
   - Нееее, пак ли? Омръзна ми вече! -  Кой толкова иска ние да умрем? Защо?
   - Има всякакви хора по света, детето ми.
   - Ще можете ли да направите нещо?
   - Аз мога, но ми трябват много пари?
   - Много пари ли? Колко?
   - Не зная дали можеш да дадеш толкова?
   - КОЛКО! - извиках разярено аз, но след това съжалих, че го направих. Просто жената искаше да ми помогне, а аз бях реагирал така остро.
   - Десет хиляди лева!
   - ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА? - отново повиших тон - ОТКЪДЕ ДА ГИ НАМЕРЯ ТЕЗИ ПАРИ?
   - Ако не можеш, няма проблем?
   - Какво няма проблем? Няма да развалите магията, така ли?
   - Можеш да ми дадеш, когато имаш, момчето ми. Разбирам, че сега нямаш възможност и затова, когато имаш. Аз за такива магии вземам петнадесет хиляди, но ти си добро момче и на теб мога и по-малко.
   - Благодаря ви, госпожо, но наистина не зная откъде да намеря толкова пари. Ако ги имах, бих ви дал, но нямам. А не искам никой от семейството ми да умира. Какво да правя? - занареждах отчаяно.
   - Нали ти казах, когато имаш, тогава ще ми дадеш.
  Аз въздъхнах дълбоко. Не обичах да дължа пари на някого, без да зная кога ще ги върна. А и добрата жена ми вярваше, бе готова да направи услугата на доверие. Изпитах голяма почит към нея и дълбока омраза към тези, които бяха направили магията. Казах ù следното:
   - Благодаря ви за всичко. Ще намеря пари, обещавам!
   - И да не си посмял да кажеш на някого, защото всичко ще се развали.
   - Няма! Няма да казвам на никой!

  През целия път към дома мислите ми бяха насочени към разговора. Всичко бе налудничаво. Кой, по дяволите, иска да ни навреди, как може някои хора да искат смъртта на други! Аз трябваше да намеря пари, по всякакъв възможен начин. Трябваше и аз и семейството да останем живи и здрави. Бях готов на всичко за това!
  През нощта не можах да заспя. Мислях да ограбвам банки, чейндж бюра или бижутерийни магазини. Но нямах опит, нито пък техники. Щяха да ме хванат и щеше да стане по-зле.
  Но към края на нощта ме осени една много добра идея! А тя беше да изтегля кредит от някоя банка. Не знаех какви са условията, но трябваше да се опита. Това бе единственият ми шанс!
   На следващия ден влязох в клона на една банка в квартала. Поговорих с една служителка, която ме разпитва какво работя, какви доходи имам и т.н. Казах ù че съм студент, но тя ми съобщи, че студентските кредити са до хиляда лева и не могло да взема повече. Попита ме дали имам имот, който да се води мой. Тогава се сетих, че всъщност апартаментът, в който живеем, е на мое име. Преди две години, когато се записах да уча, те го прехвърлиха на мен, защото обмисляха, след като се задомя, те да стегнат полуразрушената къща на село и да се пренесат там. Браво на родителите ми! Те не знаеха, че това прехвърляне може би спасяваха както мен, така и самите тях.
  Служителката на банката ми каза, че по принцип не давали такива кредити, но знаела една кредиторска фирма, която давала големи заеми срещу ипотека. Трябвало само да им дам нотариалния акт на апартамента, както и копие от личната карта, и след един час съм щял да взема парите. Написа адреса и ми каза да не забравя да им съобщя, че тя ме е пратила при тях.
  Аз се прибрах у нас, взех документа и след половин час търсене намерих адреса. Дадох всичко необходимо, подписах се на няколко документа и служителите ми казаха да дойда след около час да си взема парите. А след един час и десет минути вече разполагах с петнадесет хиляди лева в джоба!
  Хванах градския автобус и след няколко минути вече бях при жената. Тя ме погледна учудено и попита?
   - Какво има, моето момче?
   - Намерих парите. Мога да ти дам всичките.
   - Колко бяха? Десет хиляди, нали? - попита възбудено тя.
   - Петнадесет!
   - Петнадесет ли? Защо?
   - Вие  казахте, че от другите вземате по петнадесет хиляди за тази работа. И на мен ми стана неудобно. А и исках да Ви се отблагодаря за всичко!
   - Благодаря ти, моето момче! - каза почти разплакано тя, след което взе парите и ги прибра в джоба - а сега чао и успех!
   - Ей, госпожо, няма ли да развалите проклятието?
   - Ще оправя нещата, бъди спокоен, детето ми!
   - Има ли още нещо нередно? Нали няма вече?
   - Няма, от сега нататък само хубави неща ви очакват! Ще направя така, че да не могат да ви правят повече магии.
   - Благодаря ви още веднъж, благодаря ви за всичко! - извиках аз след отдалечаващата жена. След това и аз си тръгнах доволен от този ден.

  И така благодарение донякъде и на мен, старата жена спаси живота на семейството ми. Повече не я видях нито на гаровия площад, нито на друго място - явно тук е свършила мисията ù и сега бе отишла да прави добрини някъде другаде. Обаче лошите магии изчезнаха и никога нямаше да се появят отново! Е вярно - плащам доста солена сума по кредита и често се налага да лъжа и да крия доходите си от родителите, но най-важното беше, че и аз, и семейството ми сме живи и здрави! А какво по-хубаво от това?