Какво е да се събудиш между две сестри и да си само на 27 години?! Но нека да започна отначало. Вчера излизам от нас и на улицата ме среща чичо Петър, викаме му Пешо. Весел човек и приказлив.
– Оги! – провикна се той. –Утре вечер ще дойдеш ли у нас да ударим едни карти, повикал съм още двама приятели.
– Иска ми се, ама отивам на вилата в Рибарица.
– Ти пък! Вилата ще почака!
– Не може, ще си сея някои неща.
– Оги, да ти пратя щерките да ти помагат. Всяка нощ се прибират по нощите, а там няма къде да ходят, пък и ще са ти от полза.
– Чичо Пешо, какво говориш, имам само една стаичка, която е ремонтирана и в която може да се спи. Къде да ги настаня?
– Ти ме води миналата година. В стаята имаш две големи легла, ще спят двете на едното.
– Къде е майка им?
– В Сандански при нейните родители, болни са, та ще постои десетина дена.
Стоях нерешително. Можеха да ми помагат, ама това си е беля на главата. Едната му дъщеря беше на 23 години, а другата ученичка в десети клас Познавах ги и те ми вика ...