Старчето и Съвпаденията Част 8

8 ЧАСТ

 

От срещата с Умников отивам направо при Старчето. Той го раздава веселяк. С радост ми споделя, как през деня мравучкането в мозъка му било значително по-малко. Донякъде се позасилило след като се наобядвал. Но пък след обяд, като поспал час, два - изчезнало. Няма как да му обяснявам сложните материи, по които умуваме със Знайко. За това го подкачам, че от днес нататък за три, четири сеанса ще пътуваме из Космоса. А той нали си беше хаймана по природа ми се усмихна закачливо и с гордост заявява:

- Че колко е той Космоса. Хванах му вече цаката аз. Качвам се зад теб на мислолета ти! Затварям очи! Иии… Фъррр… Кеф ти Голяма мечка… Кеф ти Малака… Кеф ти съзвездие Лебед.

- Добре, добре космолетнико. Лягай сега. След това ще ми разказваш какво си видял.

- Да бе. Последния път май нямаше след това.

- И защо де?

- Как защо! Така си ме приспал, че чак дрътата ми простата намаза от това.

- Охо!

- Охо я! Нито един път през нощта не ме е алармирала. Е! Ако можеш я докара и тази нощ пак така да е - а? – спира за секунда Старчето, намигва ми и продължава - Пък другия път, като дойдеш, ще имаш и по една бира. Амааа… От оная хубавата. Щото знаеш ли колко мъка ми спестяваш, тез престарелите кокарлаци да не ги тътрандзя насам-навам посред нощята.

- Добре Старче! Ще опитам!

- Лапе, амааа… - поглежда ме загрижено той.

- Какво е пак това - ама!? – влизам му в тона аз.

- Нищо като специално! Ама си мисляяя… Ако па ша да я бришаме из Космоса… Викааам.. Да провериш гумите на мсилолета - а! Иии… На маслото също да ‘фърлиш едно око – ей! Щотооо… Да не ‘земем заседна нейде си около некое селско съзвездие… Иии… Без време волю-неволю да разлаяме тамошните космокучетата.

- Няма, няма! Без мислолета да е минал на технически преглед в мислолет-сервиза оторизиран от министерството на Космоса никъде няма да тръгваме – прихвам да се смея аз и после добавям - Всичко ще е наред. Ще видиш! Опвай се, че няколко сеанса ще имам бая работа по инсултите и това ти гадното мравучкане.

Ляга той.

Но понеже без много да се церемоня загрявам за по-дълбока концентрация, явно импулсът ми му идва силничък. От което Старчето тутакси отнася плувката към Сънландия. Останал насаме се потапям в медитативните си дълбини. И има няма три минутки - какво да „видя“ - шестима от моите екзопланетарни двойници вече чакат в ментала. Единият на момента ме подкача:

- „Номер 3 съм! Аре ве брато! Закъсняваш…”

- „Номер 8 съм! Е що де?!” - отговарям аз – „Даже няколко минутки по-рано съм тук?! Ей Номер 3 - остави ме мен сега! Я кажи как е пишката?”

- „Номер 3 съм! Благодаря Номер 8 - добре ми е пишокът. Обаче заради ония вашите среднощни брътвежи се успах. И тогава он‘я път сутрешният секс ми се размина. Но това между другото. Аааа… Ето го и другия дърдорилник” – обръща се нашият Пишльовец към „сияещият“ в далечината Номер 6.

Така се събираме осмината. А докато всеки прави сеанс със своето Старче, подхващаме диалог около започната преди няколко нощи тема. Вече съвсем конкретно изясняваме, че ще търсим не само три, а още седем осмоъгълни клъстера. Проблемът обаче ни е в това, че ни липсва практически опит. Защото до сега никога, никой от нас не бе правил такова нещо. А за да не навредим на Старците решаваме да отделим ръце от главите им. Идеята е, изпадайки в по-така сериозна концентрация да се опитаме да влезем в контакт с други наши екзопланетарни двойници.

Речено сторено. Концентрираме се и действаме.

В един момент нейде от осмоъгълника „грейва“ мисъл:

- „Номер 5 съм! Момчета струва ми се, че усещам двойник, но е доста далеч!”

- „Номер 6 съм! Хей Петак, как да го разбираме това – „надалеч“?”

- „Номер пет съм! Нямам си на идея! Така ми хрумна!”

- „Тук номер 8. При мен няма нищо” – обаждам се аз.

- „Тук 3 Номер и при мен е пустош!”

- „Номер 4 съм! Тихо, момчета - тихо. И аз долавям импулси. Замълчете! Който или каквото и да е - той или то иска нещо! Опитам се да ви го ретранслирам.”

Всичките останали, наостряйки слух притаяваме дъх. Миг по-късно обаче чувам не мисъл а ясен земен глас. И то не е от космоса. От моя си земен реал на стаята е:

- Абе Лапе! Що ми пусна главата? Нали ти казах, че ми е много хубаво като си държиш дланите върху ушите ми… Дето е там като слушалки! Ти да не се умори?

- Не съм се уморил Старче! Ама ти нали спеше?

- Спях! Ама вече не спя! Щот‘ ти кат‘ си маана ръцете от ушките ми и нещо па ми зашумя на земни шумове! Ей го на! Стреснах се! И се събудих! – спира за секунда поглеждаме и намигайки ми, продължава - Викам си да н‘ би па по спешност мислолета да го приземяваме нещо си аварийно, за некоя младолика стопаджийка!

- Не, не Старче! Няма нищо такова! Ни младолико ни аварийно! Потрай малко сега така! Само да свърша нещо в мисловен план и пак ще ги сложа.

- Да бе - после! Не ме баламосвай. Сложи ги сега, че много ми мравучка това нещо из мозъка! Пък туй твоето „после” си го задръж, да си го вършиш гат‘ заспа.

Знам, че друго сме се разбрали, но знам и, че най-вероятно всички старци от осмоъгълника негодуват по някакъв подобен начин. Няма как! За да ни е чист ефира, искам не искам, отново захлюпвам с длани ушите на Старчето. Не са минали и тридесетина секунди от това и „чувам” из главата ми да се носи „дрезгава мисъл“:

- „Тук Четворка като номер! Тук четворка като номер. Ние сме осем екзопланетарни двойници свързани в осмограм. Опитваме се да удължим живота на едно много готино Старче. Но имаме проблем. Не ни достига енергията да го направим. Има ли из дебрите на тъмния космос някой наш екзопланетарен двойник, който да ме чува?” – точно понечвам да отговоря, но четворката от нашия клъстер ме изпреварва:

- „ Аз съм човек от октаклъстер навярно аналогичен на вашия. Ние също сме вързани в осмоъгълник. А аз съм като теб номер четири.

- „Тук също Четворка като номер! Здравейте! А вие какво точно търсите?”

-„Номер 4 съм! Имаме както енергиен дефицит, така и дефицит на една особена частичка при потока между Епифизата и Хипофиза на един пациент. Мъж в напреднала възраст.”

- „Тук Четворка като номер! Супер съвпадение! А къде сте като позиция в космоса?”

- „Номер 4 съм! Ние сме в звездната общност от планети позиционирана в една галактика. Наричаме я Млечен Път. Там се намираме в ръкав на име Орион. Отстоим на къде двадесет и шест или седем хиляди светлинни години от центъра на Глактиката. Всеки от нас - имам предвид обединените тук в този осмограм - се намира в своя си звездна система. Някой я наричаме Слънчева. При всеки един от осемте двойника системата му е от девет планети с по една луна и една централна звезда. Съответно при всичките нас тя е еднаква както като клас възраст, така и като големина. И при осмината звездата ни бива наричана Слънце, Слънчо. А още по народно му казно Райчо, Райко или Бат‘Светльо. А вие?”

- „ Тук четворка като номер! Хе, хе, хе! Леле какво съвпадение. Ние наричаме нашата галактика Млечна ферия. Предполагам, че може би е или аналогична или точно същата. И ние сме в приблизително същата точка, като отстояние от центъра на нашата галактика. Звездата на нашата планетна система я наричаме Сълнче или мелиоцентрик. Защото съдържа най-много Мелий. Това е втория химичен елемент от периодичната ни таблица на Денгелеев. А Вашата или по-скоро вашите звезди от какво са?”

- „Номер 4 съм! Вярно, че е съвпадение. Защото и нашите осем звезди съдържат предимно Хелий. Казваме им хелиоцентрик… Идва от втория елемент от химичните ни таблици, който се казва - Хелий. А откривателят на химическата таблица и при всичките осем двойника е Менделеев”

- „Тук Четворката като номер Ееее…! Нормално си е това разминаване в имената. Нещо като фонетична кондиминасия при космическата транслидерасия.”

- „Номер 4 съм! Най-вероятно е така. Хи, хи, хи. Почти същото е и при вас. Синтактична контаминация при транслитерация. Езиковедски погледнато само някоя и друга фонема разлика имаме. Хи, хи, хи! Нещо като в космическо екзопланетарен диалект. Но явно и тук е валиден закона: „Каквото долу такова и горе“. Или пречупено през призмата на квантово механичния поглед явно принципът на Паули важи и за екзодвойниците от различните осмограми. Сиреч колкото и да сме подобни, няма как да сме абсолютно еднакви. Ама знаеш ли наборе… Ще да е много интересно да уточним горе, долу на какво разстояние се намират двата октаклъстера един от друг. Имаш ли идея по въпроса?”

- „Четворка като номер! Дай да опитаме с нещо, което ви е наблизо. При вас коя е най-близката звезда, изключая тази около която се въртят планетите ви?”

- „ Номер 4 съм. Амии… Мисля аз и още един от нашия клъстер сме близо до Проксима от съзвездие, което сме именували Кентавър. Но другите данни ми се губят.”

- „ Номер 8 съм! И аз съм от осмограма на Номер 4! Извинявам се, че се намесвам в диалога ви момчета. Проксима е на четири цяло и две десети светлинни години от Слънцето на моята планета. Или това прави на едно цяло и три десети парсека. Знаете ли я? Или ако сте изследвали някаква звезда с подобно име вие на какво разстояние сте от нея?”

- „ Тук четворката като номер! Здравей номер 8. Хе, хе, хе! И тук имаме съвпадение! Май и вие сте се номерирали заради ехоглолилята - а? Колкото до другото и ние от нашата групичка познаваме звезда със сходно име. При нас е Прокзиму от Генитавър. Тя обаче явно ни се пада от противоположната страна на вашата. А спрямо центъра на Галактиката сме почти на едно и също разстояние.”

-„ Ясноо…”

- „Тук Четворката като номер! Какво ти е ясно номер 8?

- „Номер 8 съм! Че никак не е близко! Но най-важното е, че сме тръгнали да се търсим. И то най-вече да свършим нещо хубаво. А искате ли да замерим дали ще ни стигнат силите да помогнем на Старочка?“

- „Тук Шесторката като номер! Точно мислех да го предложа!“

Мерим.

Уви – крайно недостатъчно.

- „Тук Петорката като номер! Между другото един от нашите хора от галактическия ни осмоъгълник има идеята, как да се свържем с общо осем осмограма, като вашия и нашия. Идеята е да постигнем по-голям енергиен капацитет. При вас има ли го този план?”

- „Номер 8 съм! В нашия клъстер това бе моя идея.”

-„Тук Четворката като номер! Супер си екзодвойнико”

Тук някъде „връзката” сякаш започва да се губи. Секунди след което момчетата от другия октаклъстер ни съобщават, че трима от техните Старци са се събудили със силни жълти тревоги. Сиреч много им се е припишкало. Налага се да прекратим контакта с тях. Пък и то си е повече от ясно, как след като този проблем е в наличност някъде по съседите то след някоя и друга минута ще се появи и при нас. За това се разбираме да прекъснем и нашата си вътрешна осмоконференция. Дори се уточняваме да си дадем два дена почивка. С идеята да не претоварваме енергийно старците.

Спираме!

И всеки кой от къде е по звездното небе.

Приключвам и аз с моя сеанс.

Събуждам Старчето.

А той кажи рече преди да отвори очи се хваща за корема. Изправя се по дядовски и забързва към тоалетната. Явно енергията от комбинацията на общата свързаност между шестнадесет лечителя в космоса си казва думата.

Прибирам се у нас! Но докато върша това онова не преставам да си мисля по въпроса, как ли можем сравнително прецизно да контролираме подобен мощен приток на енергия.

Мисля, мисля, ама то из акъла ми се върти онова базово Вселенско правило дето Съдбата винаги ни подготвя оптималния вариант за съществуване. Второ че в контекстът на тази норма е и народната мъдрост: „Да правим каквото трябва - пък да става каквото ще”. И третото, което ми изниква е, че по принцип си знам, как в лечителството съм в състояние на перманентен дебют. Или с две думи почти винаги съм девствен от към практика. Май имах идея да помисля и по още няколко въпроса, но съм заспал.

Събуждам се с мисълта, че утрото ще е по-мъдро от вечерта…

Аха!

Нищо като такова!

Отивам до банята за сутрешният тоалет. Поглеждам се в огледалото.

Мдааа…

Бабунката в центъра на челото ми потрепва като за „Добро утро“. И въпреки, че си зная, как няма да имам успех се опитвам физически да я тормозя.

Уви!

Тя продължава с пълна сила да си дебелее и грознее. И като няма какво да направя преди да седна пред сутрешното си кафе и лепвам един лейкопласт.

Някъде на третата глътка ми звъни умнофонцията.

Обажда се бащата на хипер активното дете. Оплаква се, че получил някакъв много силен обрив по гърба и едната ръка. А на жена му и излезли две неща на лявото е едно нещо на дясното ходило. Даже са си направили снимки и ми ги пращат. Установявам, че той наистина е с обрив. А на нея са и излезли три кокоши трънчета. В разговора стигаме до извода, как на практика това е нашият шанс. В смисъл, че може пък при така създалата се ситуация, бабата на момчето да промени позицията си по въпроса с магиите. Решаваме да уговорим сеансът на малкия да е днес към единадесет преди обяд. Щото се оказва, как баба му тогава си е в къщи.

Речено – сторено.

Отивам.

Както е по уговорката започвам да си върша моята работа с детето.

След края на сеанса родителите му идват при нас.

Канят ме на обяд.

Приемам.

По принцип при нас желанието за добрина не бива да бъде отказвано.

Те поръчват пица.

Майката на момчето е сложила аперативче. Говорим си и те ми казват, че са споделили на бабата за моя проблем. Въпреки това тя си оставала скептична относно разясненията относно естеството на магиите. Точно сме към края на салатката и бабата влиза. Явно снощната изневиделична поява на кожните проблеми на сина и, а и на снахата явно са и дошли в повече. Защото тя демонстративно прибира герданите си от закачалката. Обръща се към мен и на всеослушание заявява, как утре ще отиде при нам кой си неин познат. С който преди пет минути са се уговорила да я заведе при старец развалящ магии. След което малко нацупена тръгва да излиза от стаята. Синът и най-учтиво я запитва дали иска да хапне с нас. Но тя затваряйки доста грубичко вратата се провиква от към коридора, как днес е на работа от по-ранен час.

Точно сме в най-сладкото на хапването мобито ми звъни – Фил Многознев е.

Извинявам се и му вдигам. Доста припряно ме подпитва кога можем да се видим. Вече имал някакво по-така конкретна идея около моите въпроси.

Уговаряме се за къде два и половина.

Явно днес ми е ден.

Както винаги той е точен.

И както винаги аз закъснявам с десетина минутки.

Сядаме и той направо хваща бика за рогата, казвайки:

- Гледам още си си с тази челна гнусотия в хинди точката между очите.

- Да! Но там с бабето имаме и развитие.

- Опаа… - възкликва Фил - И как е? – вдига палец, след което го пуска надолу.

- И бащата и майката получиха увреждания от магията. Мъжът е с уртикария, а жената е с кокоши трънчета на ходилата. Нови новинички. Цели три броя. Че като ни видя и тримата, как сме ръгасани… Ахаа… Бабет даде задна. И с физиономия ала киселяк ни съобщи, как утре ще отиде да и развалят, онова за което тя не вярва, че го има. Но и със Старчето имаме прогрес.

- Опааа… Днес явно ти е ден! Я да чуя!

- Вчера нашият екип от екзодвойници успяхме да се свържем с още едни осмоъгълник от екзодвойници.

- Опаа!? А нещо по шашовата ви идея за удължаване на живота на старчето?

- Ами там не е добре. И при шестнайсет бройки екзодвойници енергията ни не е достатъчна да помогнем на Старчето да си поживее още. А племенничката как е?

- За разлика от при теб при нас положението изцяло отказва да порозовее.

- В смисъл?

- Според душицата Церберака си е изпълнила обещанието. И се е върнала.

- Амиии… Значии… Нямаме избор Умников! Ще се явявам на поправителен. В такива случаи се налага да сме по-упорити от натрапничката.

- Щом трябва Тъпчев – такива и ще сме!

- Но да си знаеш, че и този път пак може да изпадне в депресивна криза.

- Което Тъпчев ще значи какво?

- Че ще трябва да я разсейваме с други темички за да сваляме напрежението.

- Щом трябва! Тъпчев ти прочете ли за танжер уравненията и за торсионите?

- Да мамо – защо питаш?!

- Щото като спомена разсейващи разговори, се сетих, че онази част със спецификите в Българския език много ме заинтригува.

- Коя по-точно специфика бе Умников? Ние говорихме за какво ли не…

- Там дето и при нас и при Амазигтите много често се срещал звукът „Ъ“. Както и другото…Там дето при транслитерацията макар и минавайки през френски има съвпадения на топоними. Атика/Атия/Утия и Кабиле – Кебилия, онзи оазис. А и за Кабилиите, живеещи в планините нав Тунис.

- Знайко – ама изобщо не те разбирам за какво ми говориш?

- Това, че някак си ми се струва, как с тези Амазигтите Кабилии сме нещо като паралелни светове. Което определено ме замисли… Чеее…

- Ооо! Я стига ми „Чека“ ами говори направо.

- Имам предвид Вселенския закон - каквото Долу с паралелностите между Амазигтите и Българите на Земята – такова е и горе в Космоса между планетите и хората двойници, за които ти ми твърдиш, че си контактуваш.

- Охооо… Искаш да кажеш, как се очертава да дойдеш на моя – а Умников!?

- На там сякаш вървят нещата. Другото обаче, което много ме впечатли е, как племеничката влачи от девет кладенеца вода, за да ни убеди в тезата си.

- Ами словесно упорство проявява момичето! Същата е като чича си!

- Именно! За това Тъпчев и аз днес смятам да постъпя като нея.

- Охооо… Казваш няма да ми е лесно…

- О да! Готви се днес да имаш лекция по всичкознание от много научни извори.

- Добрее! Давай да я видим тази твоя многоизворна всичкология.

- Закона за подобните го знаеш по-добре от мен - нали така?

- Така!

- Та значи чисто хипотетично приемам версията ти, за съществуването на точни копия на Слънчевата система, планетите, земята и всичко друго върху нея.

- Ха така! И едно от тях е Умников, който най-сетне е започнал да ме разбира.

- Явно! Но за да го има всичкото това, ти сещаш ли се какво трябва да се е случило преди къде пет шест милиарда години?

- Не!

- Слънчевите системи на тези всичките екзопланети на които са твоите двойници е трябвало да са се образували в точно един и същи момент.

- Това го говорихме. Даже уточнихме, как само тези които са по по най-подобните се свързват в осмоъгълник. Но както казах - вече сме шестнадесет.

- Така! От това обаче следва, как такива подобности би трябвало да има и между по-големите космически структури във Вселената - Галактиките.

– Ти да видиш! Знайко Многознаев май е пооткрехнал капака на консервата си…

- Да, да! Тюрен от теб го знам. По принцип аз с квази науки не се занимавам. Но признавам! Този много си го бива. А и в този случай ми върши идеална работа.

- Еее… Радвам се, че ти се явявам евристично полезен. И какво нататък ?!

- Та нататък стигам до извода, как връзката между Подобните възниква в момента на самото зараждане съответно на обекта или субекта на подобност. И то без значение отстоянието на обектите или субектите. Честно! Не знам как и защо! Но снощи докато умувах по твоите въпроси, спонтанно съпоставих този твой случай с това, което ти бях разказал за Майка Зайка и зайчетата.

- Ахаа… Там дето зайчетата били на подводниците, а зайкинята в базата. И между тях имало телепатично биоактивна връзка. Така ли?

- Така! Поглеждайки обаче през призмата на Вселенския закон „Каквото долу такова и горе ще се наложи да добавим някой уточнения.

- Като например?!

- Като например, че както връзката между подобните живи организми е налична до края на жизнените им функции, така при неживата материя връзката между Подобните космически обекти е налична до техния физически разпад.

- Аха! Тогава обаче ти не спомена ли, как връзката между майка зайка и малките зайчета се носи по гравитационните вълни.

- Така, така! Затова после обърнах внимание на това, че регистрацията на смърт в подводницата на всяко едно от деветте зайчета, съвпада с точност до десети от секундата с реакцията на майката. А имайки предвид огромните разстояние между центъра и подводниците излиза, че информацията между майката и зайчетата е протекла с необяснима за онова време скорост.

- Охо! Ти сега да не би да намекваш за космически скорости! А още и как връзката между всички подобници… Живи и неживи. Малки и Голени. Земни и космически – се осъществяват все на базата на носене от гравитационни вълни?

- Нещо подобно е, но е малко по-сложно ! Нещо против това ли имаш Тъпчо?

- Ами не! Но до сега съм си мислел, как тези връзки са изградени единствено въз основата на вплитане или взаимодействие между все още неизвестните за науката кореспондентни частици, създаващи онези четиринадесет неуловими за съвременната техни Тюренови вълни.

- Има го този момент с вълните, но има и още едни подробности…

- Ахааа… Фи, а да не би да искаш да ми каже, как при връзката между Подобните Гравитационните вълни са носещите, а неуловимите вълни на Тюрен вплитайки се в тези на животните и предметите и се явяват статични или носени вълни?

- По принцип – да! Това е класическата формулировка за вълнова модулация. Било тя фазова, честотна или амплитудна. Мисля това е валидно само за преносът на информация при скорости под и равна на тази на светлината. Ако обаче разстоянията са в космически обеми, а скоростите в порядък доста по-големите от тази на светлината нещата принципно се променят.

- Аха! А за контакта в реално време на светлинни години? Там нещо измисли ли?

- Охо! И още как!

- Я да чуя!

- Доста е сложноватичко, но ще се опитам, да го обясня като за Тъпчовци!

- Еее… Ама да номерираш, обясненията, че да не се объркам! – смея се аз.

- Така да бъде! Номер едно! Времето при танжерно-торсионните връзки между Подобните по смисъла на Тюрен има две форми на поведение. Едната е, че в рамките на бинара Време-Пространство, Времето чисто количествено придобива стойности, които са пренебрежително малки… Или по-точно казано близки до нулата…

- Е как така бе Фил? – прекъсвам го аз - А другото количество къде се дява?

- Превръща в бинарна си. Сиреч Времето се превръща в Пространство.

- Е не, не! Неприемливо е това като обяснение! Как така времето хем ще изчезва, хем пък ще се превръща в пространство? Сега ти за някакъв нова Времева Сингулярност ли ми намекваш?! А Умников!

- Ами не е точно Сингулярност. Защото то си така с всички бинарни континууми. И си е баш видимо и доказуемо. При определени специфични условия единият бинар като същност се превръща в другия и обратното. Казионна класика!

- Да беее… И в какъв смисъл пък да е класика?

- Е! Ха сега! Електричеството при определени условия не се ли превръща или не създава ли магнитно поле? Или пък обратното?! Магнитното поле не създава или не се ли превръща в електродвижещо напрежение. С енергията и информацията като континуум пак е така. А и ти сам откри във формулите, как Времето на Планк при дадени математически условия преминава в Дължина на Планк. И обратно!

- Ехааа! Май наистина е така. И това с преходите е много интересно. Добре де! А можеш ли тогава да ми кажеш, защо не можем да влизаме свободно в контакт с екзопланетарниците си. Ами ни се налага да се търсим с насочена мисъл?

- Простичко е това бе Тъпчо. Мобилната мрежа покрива големи части от света – нали? Но като си включиш телефона той автоматично ли се свързва с абонатите, които са ти в листинга?

- Е! Не, не! Трябва да набереш конкретния номер?

- Ами явно и при общуването между двойниците от паралелните светове ситуация е аналогична. Всъщност потенциална връзка има, но тя е в пасив или покой. И ако не бъде активирана по някакъв начин – то няма да има и разговор.

- Аха! А това значи лиии… Че ако ние шестнадесетте се понапънем ще можем да се съберем още шест осмоъгълника. И да станем осем на куп, както е по план?

- Най-вероятно! И то е защото при свързването между Оснмоъгълниците вие вече имате Подобност на квадрат.

- Как така на квадрат?

- Един път сте подобни хората в осмоъгълника. Втори път самите осмоъгълници са подобни като фигури. Но пак ще трябва да се потрудите с активациите на торсионите! Тъпчев ти прочете ли за торсионните полета?

- Да мамо!

- Добре! Дай да чуя, какво си назобил, че да не ти обяснявам материята от нула!

- Торсио́нните полета са известни още и като аксионни. Най-често се възприемат като спираловидни посуквания, явяващи се елемент от теория на енергията. В тази теория спинът на частиците – явяващ се тяхна енергийна проява, имитираща въртене – е свързвана с възможността, такива частици наричани кореспондентни, да пренасят информация през вакуум. При това със скорост, надвишаваща с доста голям порядък тази на светлината. Названието произхожда от френски: torsion – усукване. Въведено е от Ели Картан през 1922 г.

- Браво на преписвачът. Направо кралски пищов от Уйки! А за Тензорите?

- Там ми е доста по-мъгляво. Щото излезе, как това са някакви уравнения от линейната алгебра. Чрез тях най-вече теоретично могат да се описват и изчисляват характеристиките на сложни многомерно пространствени структури. Някой Тензори са свързани с имена на математици. Например Тензорът на Ричи. Или пък матричния Тензор на Риман, с помощта на които в известна степен Айнщайн чисто математически дефинира и извежда своите Теории на относителността. Та в зависимост от това, което може да се изчислява Тензорите се характеризират с рангове от ранг 0 до ранг 3. Най-високият трети клас (ранг) спомага изчисляването на сложни многоравнинни фигури. Например като тези на Калаби – Яо. Които са включени в Струнната теория.

- И за това браво на преписвача. Значи! Вече уточнихме, как предполагаме, че връзките между Подобните Обекти и Субекти се осъществяват чрез гравитационни вълни. И че това е валидно, както за малките разстоянията на земята, така и за огромните мащаби в космоса. А още и че поради наличието в тези на зони на Сингулярност Времето се превръща в Пространство. Тъпчо ти като ми спомена за Сингулярността прочете ли какво означава тя като понятие?

- Да мамо!

- Я дай да чуя!

- Еее няма да го декламирам. Копирал съм си го и него. Пак според Уйкито латинското „Singularis“ – Сингулярност е научен термин, описващ поведението или състоянието на конкретен обект, който след преминаване определените от науката гранични стойности променя състоянието или поведение си до степени, излизащи извън логическата аналитичност към момента. Или по-друг начин казано, Сингулярността е липсата на възможност, за рационално осмисляне на случващото се с величините, отвъд определените им от науката граници. Но Сингулярност има и по-широко значение и е употребявана в няколко други аспекта…

- Опааа! Браво! А тях – другите значения ти Тъпчев прочете ли ги?

- Да мамо!

- Опааа! Значи имаме проява и на инициативност! Пак браво! Я дай да ги чуя!

- Гравитационна сингулярност е наричана още (пространствено-времева сингулярност). Или това са зони, в които тези две измерения губят проявлението, с което сме свикнали да ги възприемаме. Космологична сингулярност – това например е Вселената в началния момент на Големия взрив. Поетично казано Математическа Сингулярност имаме тогава когато числата получени при дадени уравнения придобиват стойности тъждествени на логическия делириум тременс.

- А непоетично казано?

- Прозаично казано Математическата сингулярност – е цифрово или числово множество и/или някаква тяхна функция или последователност, които/която след като са включени в определени математически действия, клонят към безкрайност или алогични стойности.

- Друго значение преписа ли си?

- Да! Механичната сингулярност – положение на механизъм или машина, на която последващото поведение не може да бъде предвидено. Технологична сингулярност – хипотетичен момент, след който технологичният прогрес ще излезе извън границите на разбиранията ни за технологичност.

- Брей! Добре бе Тъпчев. Я дай по-така за Гравитрационната Сингулярност.

- Според Уйкито и някой друг сайт в Гравитационните Точки на Сингулярност се нарушава логическата непрекъснатост на време-пространството. Поне според обикновената класическа физика. Така е и според математическите извеждания, явяващи се база за разсъжденията в теорията на относителността на Айнщайн.

- Или Тъпчев - казано по същество!?

- По същество казано в тези специфични Гравитационно сигулярни точки, като първо е възможно да се прекъсва така наречената от Айнщайн Геодезична линия. Като второ тези точки могат да приемат необясними формати, създаващи възможности за преминаване в други комбинации от измерения. Или поетично казано в зависимост от размерите си Гравитационните точки на Сигулярност те се явяват така наречените Портали между измеренията. Но нещо такова може би се случва с електронът когато той привидно „преминава“ през ядрото на атома.

- Добре! А я повтори какво, беше характерно за Геодезичната линия?

- Основното е че тя е разглеждана, като най-кратко разстояние между две точки в неевклидовите пространства. От където съответно Айнщайн извежда логиката, че времето по принцип е относителна величина, а не константа.

- Добре Тъпчев! А в такъв случай, може ли да се каже, че след като в Гравитационните Точки на Сигулярност неразривната връзка между Времето и Пространството се прекъсва… Тооо… Този бинар който се превръща в другия придобива и свойството да бъде във формат на относителност?

- Ами ако изходим от логиката, как в тези Точки стойностите на величините Време, Дължина-Пространство, Плътност и Маса имат възможността да клонят към безкрайност… Амии… Може би си е напълно основателно да се каже и че въпросните величини преминават в относителност - да! И това е много авангардна хипотеза! На мен обаче и нещо друго ми прави силно впечатление…

- Какво друго Тъпчев?

- Преди няколко дни тази тема я подхванахме по повод Ултравиолетовата Катастрофа предизвикана от класическия закон на Релей Джинс. Най-вече дискутирайки „Черната крива“, представяща енергията на топлинното излъчване на черно тяло. Където телата дори с енергията на тъмно виолетовите цветове от видимия спектър, по всички нормални изчисления клони към безкрайност.

- Така и?!

- Ами явно това може да бъде дефинирано като Математическа Сингулярност.

- И?!

- Ами ето че след някой друг ден в някакъв подобен разговор ние пак стигаме до Гравитационните Точки на Сингулярност, където величини клонят към безкрай…

- И какво от това? – хили ми се мазно под мустак Фил.

- Ами мисля си, че това никак не може да е случайно. И ако това го разкажа на моето Старче, за чийто живот се боря, той направо си го би нарекъл Съвпадение!

- Прав си! Това е класика! Точката на Гравитационна Сингулярност теоретично да се доказва с уравнения, в които е налична Математическата Сингулярност.

- Ахаа… Казваш получава се нещо, като в книгата на Айзък Азимов „Краят на Вечността“, където в последната реплика този знаменит автор е написал: „ И настъпи краят на Вечността, и започна началото на Безкрая!

- Има го и този момент Тъпчев! – отговаря ми Фил и точно си поема въздух да продължи, телефонът му започва да звъни, той поглежда към екрана, вдига показалец и казва – Извинявай Племенничката е. Днес за трети път ме търси. А аз все не мога да и вдигна! Явно има проблем. Може ли да я чуя и после ще продължим?

- Разбира се! Да не би нещо онази грознобойната крокозебелка да прави?

- Сега ще разберем. Значи казвам и че сме заедно и ще е на високоговорител!

- Давай! – отговарям аз.

Той вдига, а от слушалката като за начало се чува подсмърчащо хлипане, след което се започва един сърцераздирателен разказ:

… как блуждаещото съзнание на Нумидийската принцеса си е изпълнила заканите. Върнала се е. А още и за сетен път е влязла в съня на младата страдалка. В него и е показвала картини от връзката си с младия мъж приживе. Онзи от одриското царство. Видно било, как се крият от близките на принцесата. Първо в някакъв оазис. После в планинска местност. Там двамата влюбени прекарват няколко години. Раждат им се близнаци. Но когато малките стават на възраст около три години, младата двойка е разкрита. Известно време биват преследвани. Стигайки до тук Племеничката отново се разридава. А след като Умников я успокоява, тя споделя, как в съня си е видяла крайно сърцераздирателна картина на раздяла между майката с децата и с любимия и. В пълнолунна нощ мъжът и двете невръстни дечица се качват на специално нает малък кораб и отплават. Поне в съня той е толкова развълнуван, че говори на смесица от архаичен кабилски диалект, примесен със странни акценти - предполагаемо тракийски наречия. Поради което Племеничката на Умников не

- Добре, добре хубавице! – прекъсва я Фил и после продължава – От хлипащите ти хълцукания нищо не ти се разбира. Успокой се! И ни кажи какво искаш от нас.

- Чичо това е вече трети сън в който тя влиза. И всеки път в края му ми показва един хълм. Кажи речи насред полето е. После тръгва нагоре по него, подканяйки ме с ръка. Води ме към върха му. И то по изгрев слънце. Стигнем ли горе ми показва вдлъбнатина на триъгълник, чийто връх мисля е на Запад. Кара ме да стъпя в него. Все едно си мия краката. След това ми показва две скали с процеп. Сочни ми да вляза по между им. Първо с лице на Изток. Да вдигна ръце, опирайки длани на камъка. А после и челото си. И така да постоя три четири минути. Правя същото и с камъка на Запад. След това ми посочва три големи камъка разположени в триъгълник. Единия е на Изток. Другия на Юг. Третия на Север. Само на Запад няма камък. После иска да вляза в триъгълното пространство между камъните. И Да се завъртя около оста си обратно на часовниковата стрелка, заставайки във всяка една от осемте географки посоки. А когато бях с лице на Север на отсрещния камък ми посочи нещо като седалка гледаща на Изток.

- Добре, добре! Успокой се! И се опитай да помислиш, къде ли може да е това!

- Ами къде я! Ама сега като ме питаш се сещам, как в преден съм тя ми показваше и епизоди от романтичния си период с онзи младеж.

- И?

- Сигурна съм, че са били в оазис на име Кебилия Нали бях там. Познах го по специфичната му форма. Второ планинския район, привидял ми се на сън много ми заприлича на района, където живеят Кабилите. И там ходих като бях в Тунис. А свързвайки това с разказа на старецът мъдрец, поискал като награда да отиде на един конкретен хълм в княжеството на Одрисите… Иии… Ми се струва, как хълма, към който тя иска да ме насочи е точно ония до село Кабиле – Зайчи връх. Може би така си мисля защото за него е доказано, как там е имало много древно прото тракийско и тракийско светилище…

- А в последствие и ранно християнски храмове има – допълвам я аз.

- Добре чаровнице! И сега последно какво искаш от нас? – пита Многознаев.

- Много ми се иска да отида там. Но честно казано като се сещам в какво състояние изпаднах предния път, ме е страх да го направя сама.

- Момент така да питам на какво мнение е Тъпчев - спира за секунда Умников поглежда ме, при което аз му вдигам двата палеца а той продължава - Да! И Тъпчо нямам нищо против. Чакай, че и той иска нещо да ти каже.

- Не знам как и защо Церберката иска това. Но имам вътрешното убеждение, че ако го направим, тя ще си удържи на думата и ще те напусне.

- Ох дано да си прав! – простенва страдалката.

- А някакви други по-така особености появиха ли се в съня ти? – питам аз.

- Да! Показва ми, как след онези процедури по време на изгрев, заставяйки между трите големи камъка се моли срещу слънцето. Което си е в реда на нещата. Все пак любимият и е Одирс. А траките имат култ към слънцето. Съвсем нормално молитвата и да е или на изгрев или по време на зенит, или на залез.

- Разбирам. Аз обаче нямам кола. Но ако чичо ти иска можем да отидем.

- Ооо… Утре е събота. Карам ви където и когато кажете – обажда се Умников.

- Ами ето! Всъщност тогава там ще ти направя сеанс точно по време на изгрев. И ако това е желанието на тази душевно дълбоко наранена принцесааа… Амиии… Да се надяваме, че ще те остави на мира.

- Ох дано, дано – простенва племенничката.

- А сега се сещам и друго – подхващам аз – Магистрала Тракия е на триста метра от хълма. Зоната е с добро мрежово покритие. И ако тя отново започне да говори чрез теб, ще се опитаме да направим симултанен превод през Ванката.

- Ооо… Да,да! Идея е превъзходна! А и когато вие сте около мен не е толкова страшно. А аз какво трябва да си приготвя?

- Едно шалте да си постелиш. И връхна дреха - че рано сутринта е хладно.

- А свещичка?

- Амии… На хълма понякога сутрин е ветровитичко. Но ти си носи.

- Аз един път съм била там. Но до колкото помня беше оградено. Има портал и охрана – простенва страдалката и пита - Ще ни пуснат ли толкова рано?

- Няма страшно. От тези, които ходят да медитират по изгрев съм научил, как и от къде се минава без да безпокоим охраната.

- Аха…

- А бе Душичке аз нали съм ти казвал, че Тъпчев освен, че е Безумски, понякога си пада и малко Бандюга Холиганов – хили се Фил, но добавя сериозно - Има друг проблем!

- Какъв? – пита притеснено Племеничката.

- Напоследък Тъпчев е бил непослушен! За това по средата на челото Съдбата му е изтипосала един цирей. Сега е още по-грозен. Викам да не се уплашиш…

- Стига Чичо! Не ми създавай допълнителни емоционални проблеми.

- Така е! Поне за бабуната на челото – намесвам се аз – Но не е точно цирей.

- Ама то това от какво е? Блуждаещото съзнание на онази ли го е направило?

- Ааа… Не, не, не! Той твърди че е от… - и в кратце и разказва историята на кожния ми проблем, след което продължава - Значи душко в два и нещо след полунощ минаваме да те вземем. Ама ти не се плаши от него! По-грозен е, но не хапе!

- Добре чичо - ще съм готова – отговаря страдалката и затваря.

- Тъпчев благодаря ти, че се отзоваваш за страданията на родата.

- Еее… Хора сме! На мен ми е призвание… А и ти ми помагаш за моя човек…

- Опааа… Тъпчев сега вече май ме засрами!

- Боже Фил и срам! Неее… Това и да го видя не мога да го повярвам!

- Така, така! - прави ми крива гримаса Знайко и пита - Та докъде бяхме стигнали?

- Ами ние скачаме от тема в тема и ми е малко трудно да следя за какво сме си говорили за последно. Но дай да си довършим това, от преди да звънне племенничката. За Сингулярснотта при връзките между Подобните май беше…

- Аха! Да, да! Та значи според моите разсъждения връзката между Подобните както на земята така и в космоса се осъществява чрез торсионно танжерни структури от цилиндрично полеви характер. В основата си те са изградени от спираловидни потоци от гравитони, движещи се пет пъти по-бързо от светлината. Като в тях има втъкани и някой от ония неоткрити частици, създаващи непризнатите от науката Вълни на Тюрен.

- Я! Я! За Тюрен съм съгласен! Ама пет пъти скоростта на светлината ли каза?

- Да! Което съответно способства изкривяването на време-пространството, образувайки по този начин многопластово многоравнинни сектори. От вътре цилиндрите може и да са гладки… От вън обаче те са неевклидово нагънати, досущ като фигурите на Калаби Яо.

- Охо! Отново екзотични квантови сложнотийки И кой ти го прошушна това?

- Звездите!

- Ахааа…Момчето, което говори с небето на някакъв звезден език!

- Да! На езиковедите им казвам, че е Българо - Звездолински! Нещо неясно!?

– Да Мамо!

- Кое ти убягва насред безумието под налягане дето ти е между ушичките?!

- Това че за Фигурите на Калаби Яо не си ми казвала, да ги чета. Нооо… Понеже обща ми култура е по-добра от твоята знам, че те са едни изкилиферчини равнини!

- Така, Така! Калаби Яо са многомерни форми с преплетени или понякога паралелно равнинни повърхнини. Споменават ги в Струнната теория.

- Да Умников! А най-простия вариант на Калаби Яо е осморката на Мьобиус.

- Именно! Но пък ето ти един сериозен повод да прочетеш подробно и за тях.

- Та! – прекъсвам го аз, с нашия си жестът за разлив извън темата.

- Та! – имитирайки ме отсича Фил, поема въздух и добавя - Така, течащата в тези полеви цилиндри информация, се явява надеждно изолирана от агресивните външни влияния. Примерно в открития Космоса. Всичко до тук ясно ли е Тъпчев?

- Да мамо!

- Браво Тъпчо! Ха сега! Нали се перчиш, че си запознат в дълбочина с трудовете на Тюрен… Сещаш ли се защо всички тези връзки имат формата на цилиндър?

- Не съм сигурен, но мога да предположа!

- Я да чуя!

- Според Тюрен цилиндърът е една крайно особена стереометрична фигура. При това с ранг едва ли не на мистична пространствена структура.

- Опаа… Мистика при Тюрен! И защо така бе Тъпчев? Нали уж неговото е наука!

- Наука е! И тази наука казва, как цилиндърът както от вътре, така и от вън създава крайно специфична среда, наергитизираща всеки вид поток, преминаващ през него. Без значение дали потокът е вещева, полева материя или плазма.

- Опаа! Май къде мистично ще се яви това чудо наречено цилиндър - а Тъпчев?

- Определено Умников! И ако излезем от лоното на квантовата механика, космологията и дървената ти Умникова философия… Амии… Вероятно това е и една от причините в кръвоносните съдове, а и невронните аксони да имат цилиндричен формат. В неживия свят такива са водопроводните системи.

- Значи казваш Тъпчев специфичната стериометрика на цилиндърът го превръща в нещо, като универсална структура за пренос на материя и информация.

- Определено! Не знам говорили ли сме с теб, но най-любопитното при тази структура е че цилиндърът не може да бъде използвана за стрелки на компаси.

- Как, как?! Това не го знам! Я кажи Тъпчев!

- Луй Тюрен е казал и то не на шега, че ако някой успее да изобрети работещ компас с цилиндрична стрелка веднага трябва да му се връчи Нобел.

- Опааа… Ти да видиш! И защо е така?

- Не знам! Но пък съм сигурен, как в това си невежество съвсем не съм сам!

- Казваш по този въпрос конкуренцията от тъпотата около теб е голяма?

- Даже огромна Умников. Колкото до цилиндъра и компаса – то до ден днешен никой няма обяснение, как и защо мощното магнитно поле на земята не може да повлияе на хоризонтално разположен цилиндър, така че той да показва Севера.

- Браво Тъпчев. Това инфо е много полезно, за последващите ми обяснения.

- Кои те?

- Че точно полевата Калаби Яо броня спомага на мислите, които обменяте на светлинни години разстояние да са ясни и изчистени.

- Еее! Може би изключая ехололията, получила се в началото.

- А не, не! Най-вероятно ехололията е породена от вътрешен фактор.

- Вътрешен ли?

- Да! Предполагам тя е следствие емоциите предизвикани от срещата с екзодвойника. Мисля си нямаш и на идея, колко мощен щит е една затворена време-пространствена цилиндрична кривина с многопластово Калаби Яо покритие!

- Добре де Умников! Не се впрягай! Явно сега е мой ред да приемам на доверие твоите хипотези. Значи - ясно! Гравитонът е пет пъти по-бърз от светлината. И връзката между екзодвойниците преминава през пространствено времева гънка под формата на брониран цилиндър. Но Знайко дори и да е така, то пак има нещо което ме гложди… - и точно понечвам да му обясня, когато телефонът му звънва.

Той вдига! И като се завързва един тягов разговор. Дъра бъра - та - бъра дъра. И така след около десет минутни уговорки, къндърми и уточнрния се стига до разбирателство. Умников ме поглежда. Пляска се по челото и възкликва:

- Боже! Боже! И това капризе ще иска студент да става! Боже! Боже!

- Що бе какво толкова? – питам аз.

- Ами явно днешните деца си мислят, че света все около тях се върти. Аз и давам времеви диапазон, с мои свободни часове. А тя ми мрънка, че в единия имала час за маникюр и педикюр. В другия била на солариум. Ама там понеже било пълно с желаещи часът не можел да се променя. И най-нагло ме пита дали аз не мога да си сменя часа на лекцията пред петдесет студента, за да и пасне на свободните два часа, които имала. Боже на къде отива светът Боже! Че кажи сега Тъпев! Какво пак глождещо ти стиска чепика?!

- Например че дори Гравитонът да развива скорост пет пъти по-висока от тази на светлината – това ще да е крайно недостатъчно.

- В какъв смисъл недостатъчно? – хили ми се подигравателно Фил.

- Ооо… Я не ми се прави на ощипана мома на селско хоро. Ти по-добре от мен знаеш, как разстояние от тридесет хиляди светлинни години и с пети пъти по- висока скорост от тази на светлината да се преодолява то информацията ще пътува минимум шест хиляди годи. И то в едната посока. А ние екзодвойниците си говорим в реално време все едно сме седнали на биричка в парка. И това е едното!

- Опааа… Да на би да има и второ?! – прекъсва ме Фил, подхилквайки ми се.

- Има - да! Ако е основен фактор за забавяне на времето в тези цилиндрично торсиони гънки е гравитацията породена от Гравитоните… Тооо…

- И какво е това тооо? – пак ме прекъсва Умников, хилейки ми се мазно.

- Не се хили Фил! - срязвам го аз - При тези условия време-пространствените цилиндри ще привличат върху себе си камари от космически обекти.

- Най-вероятно - това ще да се случва - да! – пак ми се хили Знайко.

- Не се мазни – а обясни! Защо не се случва? И защо инфопоток не се смущава?

- Мисли бе Тъпчев! Размърдай я тази сивата пихтия между ушите си?

- Ами мислих, мислих и някъде около това, че силната гравитация забавя времето забуксувах… Както логически така и аналитично.

- Браво бе Тъпчев! Направо да не ти се нада човек!

- Пак ли без да си искаш ме хвалиш или ме бъзикаш както винаги? А Фил?!

- Не бе Тъпчев! Искам само да кажа, че си забуксувал в правилната посока.

- Ти да видиш Умников…Какви само ги умеел твоя по-тъп приятел – а?

- Да бе Тъпчев! Браво!

- Боже Фил! Да не си болен?

- Защо!?

- Вече къде за пети път ме хвалиш!

- Не бе Тъпчев! Със сигурност не е от умиление. Вероятно е от без да си искам!

- Ох… Да се успокоя! Но пък Фил признавам звучиш обещаващо като логика.

– Така, така… Че, като отворихме темата за Гравитоните… Тиии… Освен огромната вещева плътност, предизвикваща титаничните гравитации при неутроните звезди, сещаш ли се и за нещо друго, което може да забави, или дори направо да спре времето.

- Амиии… Ако разглеждаме двете гранични точки на Сингулярност… Товааа… Би трябвало да сааа… Скороста на Светлината, с нейните триста хиляди метра в секунда… След което не е ясно, какво става и с Времето, и с Пространството… Ааа… Другата границааа… Би трябвало да еее… Абсолютната нула по Келвин.

- Браво бе Тъпчев! И този път позна! А знаеш ли защо е така?

- Елементарно Умников! Според теориите отвъд тези гранични характеристики Времето поне във видимата от нас Вселена или спира, или преминава в състояния извън рационално аналитичните ни възможности.

- Браво Тъпчев! Всъщност в центъра на тези образно казано торсионни цилиндри имаме съвкупност от Точки на въпросната Гравитационна Сингулярност.

- Е! Амааа… Тооо… в линеен план съвкупност от точки не е ли линия?

- Именно Тъпчев. Връзката между два подобни по смисъла на Тюрен обекта или субекта – да речем Тъпчовци като теб - всъщност представлява Геодезична линия по смисъла на Айнщайн. С тази разлика, че в този случай тя е съвкупност от последователно разположени една до друга Точки на Гравитационна Сингулярност.

- Охооо… много завъртяно…

- Така е - да! Но понеже въпросната линейно Сингулярна структура е в центъра на Торсионата спирала от движещи се Гравитони, още и покрита от неизолираните кореспондентни частици, създаващи вълните на Тюрен… Тооо… Както казахме в „кухината“ на този Сингулярен цилиндър величините от класическата физика Дължина, Време, Маса, Температура и Плътност започват да имат крайно необичайни за нормалната човешка логика поведения. Дори поради ниските температури достигат до степените си на статична крайност или непредсказуема безкрайност.

- Ахаа… Умников да не би да искаш да кажеш, че връзката между мен и другите екзопланетарни двойници се явяват Геодезични линии, които по цялото си протежение имат свойствата и на Линия с Гравитационна Сингулярност?

- Именно Тъпчо!

- Ахаа… Значи ти намекваш, как има условия околовръст на тази въпросна Геодезично - Гравитационно - Сингулярна линия температурата да е близка до абсолютната нула. И именно това е причината, поради която въпреки виско скоростният гравитационен поток при общуването между двойниците да не се създава гравитационен градиент, привличащ космически тела!? Така ли?

- Именно така Тъпчо!

- Ахаа… Добре Умников! Но това с тези температурни екстремности е, когато си говорим активно. А ако Танжер Торсионите линии не се ползват? Тогава?

- Тогава връзката минава в енергоспестителен режим. Обяснено като за Тъпчовци е нещо, както ескалаторите в моловете. Където лентите работят в ленив режим до момента, до който някой не стъпи върху тях. Или ако двама шеметни Тъпчовци от двете страни на „информационния ескалатор“ решат да си обменят тъпотъйки, то температурата в тросионно-танжерната тръба пада почти до абсолютната нула. Времето в нея попада в активната зона на Сингулярност. При което Времето в по-голямата част от потенциала си се превръща в Пространствено състояние. Така спрямо човешките възприятия мислите на Тъпчото, живеещ в единия край на галактиката достигат до другия Тъпчо, живеещ в отсрещния и край за Отрицателно време. И готово!

- Да бе готово! И какво толкова му е готовото бе Умников?

- И кое по-точно не разбра бе Тъпчев!?

- Например какво означава Отрицателно време от гледна точка на човешките възприятия? Че нещо се е случило преди да се е случило ли? Или пак е Сингулярност?

– Горе долу!

– Когато говорим за Сингулярност акво ще рече това Горе Долу?

- Ами Горето не е точно Горе и Долуто не е точно Отдолу!

- Боже! Пак Абстрактно Многознаеви Относителности! И последно?!

- Последнооо… Това за Отрицателното време е абстрактно образна изразност. С нея Тъпчо искам да ти кажа, че информацията стига до подобния ти тъп двойник, както вече казахме за една втора от времето на Планк. Но понеже този тъй наноскопичен отрязък от време е труден за осмисляне, аз си позволявам в преносен смисъл да употребя израза „Отрицателно време“. Което всъщност е и в основата на възможността за съществуват паралелните светове.

– Как, как!?

- Оффф! Е какво ми какаш… Нали вече уточнихме. Реалното Настояще винаги е единствено и само в границите на едно време на Планк. Което е 1.855×10 на 43 степен пъти по-малко от една секунда.

- Да, да! Хубаво ми говориш за едно и също време на Планк в паралелните светове, но спрямо кое друго време имаш предвид не ми е ясно? А Умников!?

- Как спрямо кое? Спрямо средното текущо време на цялата Вселена. Считано от началото на нейното съществуване което съответно е Първоначалния Взрив.

- Ахаа… Еее… Умников така някак си по го възприемам. Или с две думи!

- Боже за кой път да ти го попетвам! В зоните на Геодезично Сингулярните Гравитачни линии при връзките между Подобните, съобразно текущите условия Времето се превръща в Пространство и/или Пространството се превръща във Време. За осми път ли искаш да ти го пошествам или вече ти е ясно?

- Ясно Умников! Времето и Пространството не са това, което всъщност са!

- Тъпчо Тъпчев Безумски… Макар и този израз да е пълна плагиатна перефраза от един култов филм, все пак се радвам за твоето просветление - отговаря ми Фил.