Старчето и Съвпаденията

Старчето и Съвпаденията   ( реквием за един човек получил повече благодарности отколкото укор )     С този човек се познавахме отдавна - много отдавана. А като възраст между нас имаше един отрязък от къде една Христова такава. За това и не се обръщах към него по име, а със Старец, или като за галено - Старче. Той пък ми връщаше жеста, обръщайки се към мен с: „Лапе!“ или „Хлапе”. Не се виждахме кой знае колко често. Но не се и забравяхме. Което на наш си мъжки език ще рече, че поне веднъж в месеца все за едно подходящо към сезона питие намирахме време да изпием заедно. Та така! Всичко започна по някакъв зимен повод за гости. Вече дали Коледа?! Дали Нова година?! Или нечий имен ден на някой от неговите близки - това не помня. Сещам се само, как имаше деца, които си играеха в едната стая. Жени които довършваха гощавките в другата. И още двама мъже, които към момента бяха натирени да купуват нещо поръчано и забравено от някой си. Та така ние двамата със Старчето се оказахме в една и съща стая. Седящи на един и същи диван. Гледащи към един и същи телевизор. Но пък предполагам мислещи си съвсем за различни наши си неща. Още от както го помня лицето на Старчето винаги е било окичено с най-ведрата усмивка на щастлив човек, която някога съм виждал в живота си. Как го постигаше това вечно позитивно излъчване - и до ден днешен така и не мога да си обясня. Нооо… Въпросната вечер усмивката му вместо да грее буквално мъжделееше, гърчейки се в някакво героичното усилие да изглежда както всеки друг път. Нещо обаче не му се получаваше. Та след поредната изпусната от него въздишка реших да разбера какво всъщност се случва: - Как си Старче? – питам аз уж ей така ла‘проформа. - Ами не знам! – беше краткия отговор. - Мисля се досещам. - За какво? - Сменил си зъболекаря! - От къде накъде? - Просто предположение! - Ами ако честно аз от двадесет години си нямам такъв… - Така ли и защо? – правя се на неразбиращ аз. - С кастанети съм. - Ааа… Вярно бе. И кой тогава ти е развалил вечно лъчезарната усмивка? – правя шегаджийски пирует аз, но тази ми закачка вместо да го разведри отприщва последващото болезнено откровение: - Лапе майтапиш се ти, ама май работата е много сериозна – клати глава Старчето. - Така ли? – опитвам се да не се издавам, как донякъде съм наясно с неразположението му - И защо? - Мисля че си отивам! - Къде отиваш? – правя се на ощипана мома на селско хоро аз и даже пояснявам -Ще се местиш в родното си село ли? - Не! От този Свят си отивам Лапе – и то май завинаги! - Ха така! - правя се на учуден аз и малко позасилвам нещата - И как разбра?! - Защо как? - Защото ако изключим липсата на усмивка - външно си изглеждаш свежарко! - Нищо подобно Хлапе! Работата наистина е много зле! - Това вече го чух! Но не ми е ясно ти как разбра? - Не мога да спя! - Ха така! И защо!? Да не си влюбен! - Де да беше така! Щях да те черпя! Може и да не знаеш, но аз като не мога да спя - съм си отишъл от този Свят. - Добре де! И ако не си влюбен в някоя баба, кой чак пък толкова ти надига клепачите?! Иии… Че чак пък и да не можеш да спиш? - Болката! - Болката ли? - Да! Много ме болят краката. - Къде!? - Там където са ми разширените вени. - И какво сега? Заради едни му разширени вени ще лягаш да мреш ли? - Ами май на там отиват нещата… - Да беее… Я стига! - Стига не стига това е положението! - Е! Добере де! А ти имаш ли хъс да се бориш? - О да! Хич не ми се умира! Имам още какво да дам и да взема от Света… Но тази болка направо ми изпива всичките силици – после ме поглежда строго вдига показалец и с императивен уклон в тона заявява – И да си мълчиш! Казвам го само на теб. Ако нещо се случи неочаквано с мен е хубаво някой да знае. И след това да разкаже на роднините. - Ами защо не отидеш на лекар? - Какъв лекар за разширени вени - бе момче? - Ами нормален лекар – както правят всички хора! - Ти пък! Бил съм при какви ли не професори. Моите са ниско долу в прасеца. За такива не искат да правят операции. Казват че може да ме клънцнат но гаранция – Франция. За това дават болкоуспокоителни и мазила. И да! Това ме облекчава за малко. Но после пак ме боли. Този път май отърване от това - няма. - Що пък да няма? - Щот‘ така! - Е! А ти сигурен ли си, че си опитал всичко? - За всичко не зная. Но повечето от известните неща за таз болежка май са ми минали през краката. - А моите начини и методи на въздействие опитвал ли си ги? - Не! Защото не ги знам. Чувах от тоз оня да казват нещо за теб. Ама то много отвлечено от света това твоето. Пък аз на такива измислени неща не вярвам. - То докато не опиташ няма как и да знаеш дали да вярваш или не… - По-принцип си е така. - Ми тогава?! - Защо тогава!? – поглежда ме с тъжния си поглед но виждайки как му се усмихвам кима с глава - Добре де! Ти сега нещо ми предлагаш или какво?! - Ами да! Например да ме помолиш за помощ. И аз да ти направя това онова. - Молбата лесна работа! А каквото ще да е то твоето дето е това-онова? - Ами от това поне което външно виждам… Си мисля… Че с еднократен акт наречен от такива като мен сеанс ще мога да ти помогна поне за тази празнична нощ да сторя така че не те боли. С две думи да ти побая, за да можеш поне да си поспиш. - Ако е да ме навиваш за някакво си ново хапче де ти си му казваш сеанс - не искам? - Тъй ли?! И що!? - После или ме боли корем, или съм като прясно изцеден парцал. - Няма да са хапчета. Друго ще е! Че е и по-просто и от баенето! - Я бе Лапе. Ти май ме поднасяш нещо! Не си играй със Старчето! - Не си играя! Сериозен съм! - Добре! И какво правим? - Ето какво! Правя ти един десет, петнадесет минутен сеанс и толкова. - Ама да не ме караш сега да се търкалям разпищолен по креватите?! - Не! Нито ще се събличаш, нито ще лягаш! - Ми? - Ей така както си седим пред телевизора ще ти го направя. - И какво? А това дето му викаш сеанс - то какво е? - Ще те пипна малко по прасеца… Ще помахам с ръце около него - и това ще е. - И от това казваш, че ще ми мине болежката ли? - За една вечер - да! - Я бе! - Да! - Не вярвам! - И що!? - Досега толкова лекари се упражняваха по мен… И още толкова ми казаха, че нищо не може да се направи… Чеее… Аз сега, как да ти повярвам? - Ми може да опиташ. - И ‘що да го правя? - Ми ти си търговец. Човек прагматик. Ако аз помахам петнайсетина минутки и не успея да поправя нещата, ти нещо ще загубиш ли? - Ами ако не ми искаш пари - нищо няма да загубя. С тез и без тез петнайсетина минутки от живот с толкоз много лазарника зад гърба ми - все тая. - Абсолютно! - И какво друго! – поглеждаме той в очакване, но виждайки ме, как му се усмихвам отсича - Стига клепа лукаво с тия очи, кат’ лисунгер пред курник! Казвай нататък! - Ама я си представи, че успея?! И тази нощ не те боли! Тогава нещо ще спечелиш ли? - Да! Ще имам една спокойна нощ. И удоволствието да сънувам. А аз много обичам да сънувам. Особено красиви сънища. Знаеш ли Хлапе – може и да няма истина, в това което казваш, но на мен много ми се иска да има. - И! Какво правим тогава? - Давай тогава! … да те да видим какви ги умееш! Ама трябва ли да събувам панталоните? - Нали ти казах - не! Стоиш си така както си си ! Аз ще се погрижа за всичко. И така Старчето се превърна в един от моите първи пациенти, на които съм правил нещо по-сериозно. Към този момент и при другите пациенти нещата бяха все дребни. Почти безобидни. Някоя и друга невидима емоционална яка около врата. Или някой и друг енергиен израстък тук -таме. Сега обаче задачката си беше предизвикателство. За това трябваше да внимавам. Вземам един стол. Сядам срещу него. Концентрирам се. Обгърщам прасците, оставяйки между тях и пръстите ми луфт. И започвам да движа ръцете нагоре-надолу. Първоначално нищо. Ни при него - ни при мен. Но след около две три минути усещам, как се появява някаква съпротивителна плътност на въздуха. Все едно се опитваш да опреш два магнита от към едноимените им полюси. И не знам защо но това ми напомни за усещането когато работих по енергийните израстъци на другите пациенти. Може би и за това от вътре ми идва да се опитам да отстраня това невидимо смущение. Не ми се отдаде много лесно. Но в един момент освен това докато го допирам тук таме, долавям струйки енергия, спускащи се по протежението на прасеца. Съответно уповавайки се на опита си с енергийните израстъци проследявам с пръст потока от цъцрцореща енергия. Та по него, по него и хоп, току стигам до ахилесовото сухожилие. И между прасеца и Ахилеса пръстът ми кажи речи сам залепва на нещо твърдо приличащо на копче от сако зона. Натискам го леко и тутакси виждам, как по лицето на Старчето пробягват гримаси, подсказващи ми, че въпросната манипулация е доста болезнена. Помолвам го да изтърпи. И така пет шест минутки разтривам зоната. Според Старчето болката позатихва. След което отново с пръсти правя цилиндър около прасеца, задвижвайки го нагоре на долу. Има няма три четири минутки той се размърдва. Почуква ме по темето и казва: - А бе Лапе! Не знам к’ви ги вършиш, ама га че ли болката дето я набара преди малко ‘зе да се плъзна на долу по глезена. Ма така се лъзна, че ча ми са сгря отдолу ходилото. Ще рече човек насред юлските горещници, как турска керемида на припек съм настъпил. - Ми то е тъй Старче. Оттоците и повечето болки се движат в тялото по гравитачен път. Или по друг начин казано от къмто главата къде към земята. - Ахаа! Значи казваш Лапе Земята Майка, поема с грижа и бъдева тегобите на своите чада. - Тъй, тъй Старче! – усмихвам му се аз. Та така с поредица от последователни ръкомахания, и леки масажни докосвания не усетих как мина половин час. С две думи около по петнайсетина минутки на всеки крак. И приключих. Той ми благодари за отделеното време. И така! После всичко си потръгна като на събиране. Усмивки закачки между познати и роднини. Минаха няколко дни. Вече бях забравил за случилото. Един ден Старчето ми звъни по телефона. - Здравей Хлапе! - Здрасти Старче! Как си? - Знаеш ли Лапе май се оказа прав. - За кое!? – питам с недоумение аз. - Онази вечер не ме боля крака. - Ааа… - сещам се за случката и почти механично отговарям - Радвам се за теб Старче. - За което искам да ти благодаря. Че то дори и една вечер без болка си е една богата от живота красота. - Ето! Видя ли! Както си говорихме. Значи на някаква неочаквана печалба са отишли нещата. Нали така търговецо? - Така, така! Но сега пак имам молба към теб! - Казвай! - Да дойдеш! И пак така да ми помахаш. Че три вечери зарад‘ тоз пустия крака пак давам нощни дежурства. - Добре! Щом е така ще намина довечера. И пак така минавам през тях. Правя му за половин час едно сеансче и на тръгване му казвам: - Сега няма да те боли три нощи… - Я бе?! Що пък три нощи. Ти горе долу все едно и също време се занимава… - Защото се получава кумулация на импулса. И ефекта е троен. - Да бе! Как така? Едно и също време пък троен ефект. Не вярвам! - Това „Не вярвам!” вече съм го чувал. Ама ако съм прав една бира ще почерпиш ли? - Ти на майтап ме взема бе Хлапе! - Еее както искаш! И на гола вода съм съгласен! Но благодарността си е редно да я засвидетелстваш чрез нещо материално. - Не ме разбра Лапе. Исках да кажа, че няма да е една бира, а за всяка нощ без болка ще има по бира! – звучи повече от сериозно, въпреки че на лицето му грее неговата си усмивка. - Така съм съгласен! – козирувам ми аз, усмихвам се и добавям - То като казах твърдо друго имах предвид амааа… - Добре де! Разбрах! Ама съм си намислил твърдото в почерпушката сиреч мезето… - ----=--- Тоооо… - замълчава за секунда Старчето и после продължава с бодър глас - То ще зависи от това - колко дълбоко съм спал и какво съм сънувал. - Дадено! – опитвам се да имитирам ведростта му аз, но си знам, че никак не го мога като него това упражнение. И така след като сме се разделили минава още седмица. На следващата събота Старчето пак ми звъни: - Здравей Лапе! - Здравей Старче! Как си ти?! - Не мога да определя дали съм по-добре от зле или по-малко зле от доброто… Амааа… Има промяна! - Ахаа… И каква е тя? - Ами не знам дали е от ония пунтики и финтики дето ми ги ръкомахаше около кракатааа... Или е от нещо си другооо... Но колкото и да ми е необяснимо наистина крака ама изобщо не ме боля… - Еее! – прекъсвам го аз – Радвам се за теб! - При това Хлапе както ти каза - цели три дена не ме боля. А другите два съвсем малко. Но вече пак си ме боли като преди – спира той изведнъж и понеже разбирам, че се чуди какво да ми каже, вземам думата: - И какво сега? - Първо искам да ти благодаря. После искам да те поканя на нещо течно с още и нещо по-твърдо към течното. Сиреч на бира с мезе. И накрая искам да те помоля, ако имаш възможност пак да му побаеш на тоз проклетия крак. - За бирата и за мезето ще дойда. Но за другото няма да го направя. - Ха така - и защо? - Защото ти не вярваш нито в баячки нито на мистични финтики. Както ми нарече сеанса предния път. - Така си еее… - Е да де! Ама то за да има пълнота в лечебния ефект пациентът, трябва най-малко да приема метода, способа или начинанието. Както искаш така го наречи. И то тази вяра да е с определена сила. Най-вече в посоката, как нещата ще се случат. Или най-малкото, че ще тръгнат в правилната посока. А защо не и че болката, болестта и страданието ще си останат трайно в миналото. - Ето точно тук май много ме затрудняваш. - Предполагам! - Прав си! Аз наистина не вярвам в такива неща. - Там проблемът си е твой. - И какво значи това сега? - Ами това значи, че при теб много трудно ще се получи траен ефект. И другото! Освен вяра в самото действие трябва да се захрани поне някакво доверие към човека, който ти го прави... - Еее да дееее – прекъсва ме той - То май… То аааазззз… - Чакай, чакай малко – прекъсвам го на свой ред – Я ми кажи – ама честно! От къде и защото у теб се таи толкова силно недоверие към такъв тип дейности? - Защотооо! Ами защотооо – замълчава за кратко той и после продължава с въздишка - Нали знаеш! По душа съм дрът печен комуняга. И така са ме учили на времето в комсомолската школа в София. - Как са те учили? Я кажи! - Щотоо… Учиха ни в неща които, не се виждат, не се чуват, и не може ги вкусиш или пипнеш… В такива неща да не вярваме. Аз и за това не мога да повярвам в Бог. В магии. В баене. И изобщо в каквито и да е тям подобни не до там научни мистики. Вярвам само в това, което учените са доказали с експерименти. - Хубаво. Ами в идеите на твоята партия как вярваш – а? Без да си ги помирисал или пипнал – а? Или пък учен да е доказал че комунизма е рационално осъществим социален строй?! - Е! Ти пък сегааа… - Защо аз сега!? Те като са ви зарибявали там в тази някаква школа в София… Тогава нали все още е нямало нищо на яве от този строй?! Само красиви обещания са били. Да деее! Ама… Тооо… Много от това, което казваха по събранията аз после го видях с очите. Усетих го в портмонето си. И така се уверих, че както казаха - така се и случи. Е не точно всичко се е случило, както са ви го казали амааа… Хайде! Този път от мен да мине. Дай сега де не водим идеологико-политическа полемика, че си имам работа. Ето тогава какво е моето условие. За бира ще дойда да пием. Но ще продължа да се занимавам с краката ти, само ако намериш начин, как да повярваш в това което правим. И как да го намеря този начин? Помогни ми Хлапе. Много те моля! Наистина много ме боли нощно време. - Добре! Но ще ти помогна ако ти сам ми дадеш определение на това явление, което когато ти правя сеанс те избавя от болката. - Знаеш ли Хлапе това е хубава идея. Въпреки болката приемам предизвикателството. И няма да идваш тогава докато не ти се обадя. - Приемам. Ще чакам. И така всеки по пътя и по времето си. След около седмица и половина обаче Старчето ми звъни: - Лапе! Мога ли да помоля за отсрочка по даването на определението… - Може защо да не може! А ти как си? - Болката започва да става нетърпима. Лапе ще може ли да направим някакъв компромис по посока на моите обещания. Да дойдеш и да ми ги направиш от ония ми ти пунтики за по-късите облекчения? - Може, но при едно условие. - Леле Хлапе! Ама ти и от моите комуняги си по-лют. Давай го това си ти условие! Ще направим една сериозна серия във времето. Но ти няма да се самозаблуждаваш, че ти е минало, докато аз не ти кажа. Защото нищо чудно да настъпи момент, в който временно няма да те боли, но да трябва да поработим още. - Добре! Обещавам да съм много - ама много послушен. Но ти ела в най-скоро време, че вече много боли. И ще може ли около онова ти твоето домашно де ми го даде да те помоля още нещо? - Казвай! - За да не ме измъчваш чак толкова да вярвам на Филан Кишията дай ми поне някакво по-логично обяснение, за това което правиш. Така ще ми е по-леко да напъна Вярата си. Пък то нали Вярата и Доверието били брат и сестра. А Доверието и Разума се явяват нещо като първи братовчеди! Та си мисля, как ако успея да събера на едно Вярата и Доверието в купом… Сякаш по-така и по-леко ще се сборим с тази гадната гадина - болката. К’во ше кажеш Лапе? - Добре! Приемам! - Ще те чакам значи. И така правим строен график на сеансите. И както бях поел ангажимента на няколко пъти се опитвах да му обяснявам за скаларните вълни и динамичните преходи на мисловно насочвани импулси през торсионните полета. Ама ако съм честен в тази си част ситуацията си бе направо кауза пердута. За това реших да се опитам словесно да обрисувам действието на клапите намиращи се във вените на краката. И съответно поведението им при систола и диаслтола на сърцето. После му поясних, как при блокаж и задържане на енергия в онази болезнена точка между Прасеца и Ахилесовото сухожилие се нарушава синхрона между сърдечната дейност и отварянето, и затварянето на въпросните венозни клапи. От където поради големия напор на изтласканата от сърцето кръв идват и тези перманентни болки. А разбира се и самото морфологично разширение на вените. След което той ме поглежда и пита: - Нека е така както го ми обясняваш. Но аз все пак отново да попитам - как това, което ще правиш сега ще ми помогне да не ме боли - ама къде за по-дълго време от три дена? - Ами ако чрез моя метод трайно успея да премахна въпросните невидими за лекарите и медицинската техника блокажи, енергията предизвикваща всичкото това напрежение ще премине в ходилото. Точно под ходилата има невидима енергийна система от осем сферички въртящи се една в друга. - Ахааа… - прекъсваме Старчето - Тези сфери нещо като чисто кръгли матрьошки ли се явяват? А Лапе? - Нещо подобно са - да! В лечителските среди е позната като десета чакра. Та чрез тази сферично ротационна система земята ще поеме насъбралото се като импулс излишество от енергия. Същото е както ихтиола изсмуква гнойта от раните през кожата. Или както горещият въздух във вендузите изсмуква токсините натрупани в подкожните тъкани. И ако всичко въври по план - болката ще отшуми. - Е! Изключая ония невидими сфери другото вече така казано е нещо по-като да ми е разбираемо – подсмихва се той. Че така де! За около три месеца работа по девет сеанса на месец вкарахме нещата в нормално русло. Вярно! Там където имаше погинала (некротизирала) тъкан външния вид на кожата не можа да се възстанови. Но пък болките престанаха окончателно. Което като краен резултат вдигна рейтинга ми пред Старчето. А той въпреки, че не разбираше почти нищичко, около това което правих, най-малко захрани известна доза от доверие. Или ако не към самия метод, то поне в мен. За съжаление след крака го сполетяха куп други болежки. Първо му махнаха простата. След което беше на косъм от Отвъдното в следствие на запушена от огромен камък жлъчка. Там нямаше как да му помогна по моя начин, но пак по негова молба му помагах, като обезболител в следоперациония период, който е много тежък. В смисъл, че обезболяващите медикаменти поемат едва четвърт от силата на болката. След което пред своите близки Старчето най-официално ме удостои с прозвището „Двукрако-самоходен аналгин”. Има няма година от как това мина и отмина, изведнъж напетото старче отново посърна. Според мен някак си даже особено прежълтя. Водят го неговите хора на лекар. Те ти на нова беда! Гледали го на рентген и казали, че има рак на белия дроб. Гледам го аз по моя начин – няма такова нещо. Вярно има страхотни поражения под формата на каверни по белите дробове, но категорично не са от рак. По онова време Ракът вече ми бе пределно ясен. Пък и не един или два пъти го преборвам в пациентите. За това и що касае онкодиагноза много трудно мога да сгреша. Неговите хора обаче се предават пред лекарските анамнези. Искам не искам се налага да поема нещата в свои ръце. В продължение на повече от две седмици водя титанични битки с една докторка пулмоложка да я убеждавам, как Старчето няма рак, а туберкулоза. Правя му още един рентген и един компютърен томограф. Нося ги и показвам мнението на рентгенолозите. Накрая с триста зора и двеста мъки - успявам. А то къде моля ви се бил ключа от палатката… Оказва се, че туберкулозата е на сто процента на супсидиране от държавата. Та поради това имало много бумащина за попълване. Пък видите ли той вече бил на пределна възраст и на лекарката не и се пишело. Как да е! Накрая документите му са ажур. Неговите хора обаче са заети и молят тъй и тъй съм в темата да го закарам в болница със специализиран отдел за туберкулоза. Водя го. Дежурният ни измерва с диагонално нахакан поглед. Хвърля едно око на картона. И явно прочитайки написаното от рентгенолога и томографът, казва: - Дайте си телефона. Все пак е на осемдесет и две. Вижте снимките - туберкулозата буквално го е изяла. Дробовете са му като швейцарско сирене. Не му давам повече от четиридесет и осем часа – завършва той, аз си давам номера и отговарям: - Вие почнете с антибиотиците, пък за останалото ще си говорим след седмица. - Седмица ли? Направо Ви завиждам на оптимизма – прави ми кисела физиономия лекарят, но вече ми бе дотегнало да водя тия спорове и си замълчавам. - Колкото до Старчето - той в началото беше много притеснен, но после като разбра, че не е рак, се усмихна, само както той си умее. А докато му оставям багажа в стаята ми каза: - Лапе само ти ще ме разбереш. Искам да знаеш, че имам волята да се лекувам. Вярно! Нищо от твоите неща не мога да си обясня. Но съм решил изцяло пак на теб да се доверя. Само кажи, как да я опердашим тая гад в белите ми дробове. Щото като за начало докторите с тоя рак бая ме бяха отписали. И да си призная честно! Ако не беше ти така здравата да им се урепчиш, май, май смъртник да бях вече с тия техните отрови - а? - Еее нали си ми приятел…. Няма ей така за нищо и без бой да те дам на едната му Смърт я!? Пък щом ще ми се довериш и за по нататък – добрее! Ще ти кажа това-онова какво да правиш, пряко и на пук на Жълтата гостенка! - Казвай! – наостря уши той. - Искам два пъти на ден по петнадесет минути да си стискаш всеки един от палците от страни на нокита. И най-малко два пъти на ден докато лежиш в стаята да си държиш дланите така, че центъра на дланта да е точно върху ненката - и му показвам как да бъдат двете неща. - Това пък що? - В края на палците е и краят на меридиана на белия дроб. - Меридиан ли? Като на това де го има на глобуса и географските карти ли? - Нещо подобно е да! Нещо като тънка енергийна лента промушена през човешкото тяло, в която е записано всичко за органа или системата, за който отговаря. А като го притискаш края на този меридиан, ти стимулираш работата му. Което от своя страна увеличава борбеността на органа. - А това за ръцете връз циците? Това там пак ли е някаква такава географо-телесна джизгия?! - Не! Там няма меридиан. Но върхът на бозките се явява пряк енергиен път директно към белия дроб. А в центъра на дланта има кръстопът на тези меридиани, за които ти казах. Та тази част на дланта китайците я наричат зоната на бълбукащите извори. По този начин ще му помагаш на дробът по-бързо да се справи с бактериите. Че те тия пръчковидните туберкулозки са много упорити гадини. - И само това ли? - Е! Малко ли ти се вижда!? - Че е малко - малко е! Щото ако е толкова лесно и просто докторите до сега що не почнали да го прилагат? - Докторитеее… Ами те понякога учат простите неща по сложен начин, а сложните по прост. Ама то може и за това не рядко много силно да се разминават с реалните истини на невидимите светове я! - Така, така! С твоите пунтики май все къде невидимото те тегли. Ма и не само те тегли… Амиии… И бая здравата бърникаш ти там. - Е! – вдигам рамене аз. - И какво!? Казваш ша са управа?! Така ли?! - Виж сега Старче! По начин за който ти казах нови алвеоли - сиреч белодробни мехурчета няма да ти пораснат. Но може да си сигурен, че основата на белия дроб, която е изградена от съединителна тъкан ще се възстанови – и то изцяло. Ама за целта трябва да си много упорит. А и много постоянен! - Добре Лапе! Май от ден на ден все повече започвам да ти вярвам. - И той наистина се прояви като много прилежен пациент. А и явно е изпълнявал всичко точно защото при контролните прегледи и пулмолози и рентгенолози се чудели на ускорената регенерация на тъканите му. Дори го оставиха, нещо като опитно зайче още един цял месец. И то под специално наблюдение. - Така на практика след ситуацията с жлъчката за трети път прескочихме трапа - той де! - Та лека полека минават четири месеца в болница. И още един беше при сестра си на нещо като ала‘санаториум за възстановяване. Две седмици след като окончателно се прибра в къщи. И веднага ми звъни: - Идвай готов съм! - За какво си готов Старче? - За това че и бирата, и мезето са от мен! - Чакай, чакай - за какво? - Как за какво? Нали искаше да ти давам определение за това което вършиш. - Аааа! Да! Да! Да! Вярно, че имахме някаква такава договорка! - Идвай тогава на софра да ти го кажа това моето си определение за твоите си пунтики! - Отивам. - Сядаме си само ние по мъжки. - Отваряме бирите. - И я мятаме. - След нормалните начални реплики идва ред и за уговореното: - Казвай да те чуя сега! - Виж сега Хлапе… Мисля това дето става така, когато аз те помоля да ми помагаш, а ти ръкомахаш с твоите финтове и пунтики, него можем да го определим като съвпадение. - Как! Как! Я пак! – усмихвам се лекичко аз. - Съвпадение! – повтаря уверено Старчето. - И как пък така точно да е Съвпадение? - Виж сега! - Гледам! – прекъсвам го, едвам сдържайки се да не прихна. - Винаги когато се отзовеш на моя молба и направиш така-онака с ръцете си… Или пъъък… Ми кажеш, как кога и какво точно си аз да правяяя… Иии… Мен после не ме боли. Или пъък… После някак си оздравявам дори в някой от най-отчайващите според дофторята случаи. Щото те ми казват, че незнайно за тях как, но направо съм си се бил върнал от Оня Свят. - Ахааа… - Аха я! И да си ти кажа, че там в туберкулозната болница направо им скрих топките на лекарята с ония твоите стискания на палците и пиполен по циците. Щото те след като на третата седмица втори път ме фотнаха на машината и взеха да ма гледат с сей таквизи си големи очи. И докато се пулят и кокорят току под сурдинка ми споделят, как аз като чудо невиждано, въпреки че съм пълен дъртел оздравявам къде пет пъти по-бързо от колкото пишело по техните бумаги. - И какво? - Е как какво де? Ами научно погледнато това, когато ти се занимаваш с мен си е една абсолютна случайна неочакваност на обстоятелствата… - Добре де и какво в края на краищата искаш да ми кажеш? - Че именно тази случайна неочакваност аз я определям като чисто Съвпадение. - Ахааа… И това ли е всичко? - Ми да! - поглежда ме Старчето, вдига рамене като второкласник, на който са му свършили думичките пред дъската и пояснява – Какво толкова се чудиш? - Ами на логиката ти се чудя! - Че какво пък толкоз и има на логиката ми! Ето! Ти идваш! Махаш с ръце! Или ги поставяш ръката на мястото на клъцнатата от хирурзите жлъчка… Стоиш така петнадесетина минути. Е – да! Малко мижаш и клепаш с мигли… Амаа! После хоп - болката изчезва! Което и така погледнато и онака премислено си е едно живо Съвпадение! Просто е! Нали хлапе!? - Казваш по-просто от това да е съвпадение - няма!? Така значи - а?! – питам уж на сериозно аз, но не се сдържам и в следващия миг се разсмивам на глас. - Ми да! К’во са смееш! – маха заканително с показалец той и продължава с твърд императивен уклон в тона - Живо съвпадение си е това и нищо друго! - Старче честно! Никъде, никога и от никого досега не съм чул толкова задълбочено тълкуване на понятието биоенергиен сеанс. Признавам ти! С тази ти иновативно - интерпретативна констатация си заслужи правото да се отзовавам за всякакъв като вид твое лечение. И то по всяко време на денонощието. Само че знаеш ли! Сега вече като си го измислил това твоето изключително Съвпадение, ще те замоля то поне в него трябва да вярваш безрезервно. - Нямаш грижи. След като няколко от твоите Съвпадения съвсем явно ме отърват от това да не гушна букета… Амиии… В негоооо… В Съвпадението демек… В него ти обещавам, да вярвам до гроб.