19 mar 2019, 20:00  

Старецът 

  Prosa
719 5 7
3 мин за четене

Настъпи лятото, проливните дъждове престанаха, денят се удължи а Виктория изпитваше истинска радост от факта, че най-после се бе осмелила да се премести в красивото и живописно градче, намиращо се само на няколко километра от големият, претъпкан и неприветлив град. Беше редактор  в едно малко издателство и това ѝ позволяваше да работи вкъщи, а в службата ходеше сравнително рядко. Понякога пишеше по нещо свое, най-вече разкази, харесваше ѝ да измисля истории, но напоследък претърпяваше творчески застой, никакво въображение, никаква идея. Нищо! Една сутрин, преглеждайки пощенската си кутия забеляза, че сред нейните неща има един плик, който не беше на правилното място, улицата бе същата, но с друг номер. Имаха нов пощальон и този месец за трети път ѝ се налагаше да доставя писмата на съседите. Замисли се, къде ли е номер дванайсет, не би трябвало да е много далеч след като тя бе на номер двайсет и едно. Запъти се надолу по улицата и се заозърта, не след дълго се озова пред голяма къща изглеждаща някак аристократично, с красива веранда окичена с цветя, а там стоеше някакъв старец. Вики реши да пусне писмото в кутията  и да се прибере, но една мисъл я възпря: “Дали живее сам! Не би трябвало, в такава голяма къща...” Но все пак тя реши да му даде писмото лично:

 – Добър ден, имам нещо за вас!

Старецът я погледна някак безизразно. Вики си помисли, че навярно не чува добре и се провикна още по-силно, но забеляза, че той ѝ помаха с ръка и тя влезе, премина по тясна каменна пътечка която водеше до дървените стъпала на верандата.

Младата жена подаде плика, усмихна се и понечи да се върне обратно, но забеляза нещо много интересно в очите, които продължаваха да я гледат странно. Това не беше обикновен старчески поглед, сякаш се бе зареял някъде отвъд тази действителност.

През следващите дни младата редакторка често мислеше за този човек, всички възрастни хора с които се бе срещала бяха съвсем различни, винаги се радваха на компанията на по-млади, разговаряха с тях, задаваха въпроси, опитваха се да ги задържат колкото е възможно по-дълго, но този беше различен. Чудеше се какъв повод да си намери за да посети отново старецът, или пък, да отиде без повод, ще го попита дали има нужда от нещо и ако може да му бъде полезна, просто като добра съседка.

 

– Здравейте, пак съм аз, помните ли ме? – Вики стоеше пред къщата на своя

загадъчен старец и се усмихваше. - Минавах случайно и реших да се отбия.

Той отново помаха с ръка като ѝ даваше знак да влезе.

Този път не размениха само погледи, Вики бе приятно изненадана от топлият и приветлив глас на старецът, тя откровено му сподели причината за своето посещение, а изражението на лицето му се промени до неузнаваемост, усмихна се и тя успя да види един очарователен и много мил човек:

– Да, можеш да ми бъдеш полезна, стига да имаш малко повечко свободно време. Само аз живея в къщата, два пъти в седмицата тук идва жена, която почиства, до скоро можех и сам, но краката не ме слушат много напоследък. Иначе съм свикнал да се оправям  с всичко, умея да готвя, обичам да е чисто и подредено, нищо не ми липсва! – След изричане на последните думи нещо в гласът му се промени, последва пауза а очите му се насълзиха.

– Ти ми напомняш много за нея, още когато те видях първият път си помислих, че това е някаква старческа халюцинация, благодаря ти, че се осмели да се върнеш тук. - За част от секундата в главата на Виктория преминаха няколко бързи мисли - „на кого ли му приличам, може би дъщеря, или пък внучка, а може да е на жена му!”

– Тъкмо мислех да си направя кафе с мляко, би ли пила едно с мен, ще ми бъде приятно да си поговорим!

– Обичам кафе с мляко! – веднага на лицето ѝ се появи онази широка и лъчезарна усмивка, типична за нея. – А верандата ви е прекрасна с всички тези цветя!

– Моля те, говори ми на „ти”! Аз съм Артем.

– Артем? Аз съм Виктория, живея няколко къщи по-нагоре. Имаш ли нещо общо с известната марка кухненско оборудване „Артем”!

Старецът се усмихна, подаде ѝ красива порцеланова чаша с кафе и посочи каничката с мляко, като я подкани да си налее колкото обича:

– Нещо общо! Може и така да се каже!

 

 

Следва...

 

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно начало, Руми! С удоволствие ще прочета продължението! Поздравления!
  • Добре дошъл, Костадин! 🙂
  • Интересно ми стана Руми,видях че е излязла и втората част така,че,бързам на там.Поздрав.
  • Мариана, Георги, благодаря ви за посещението!
  • И мен заинтригува. Странният старец - не, щото аз съм още по-странен и шантав. Но младежкият интерес...
  • Благодаря ти, Младене! Радвам се, че прочете!

    Благодаря и на поставилите в "Любими"!
  • Много интригуващо начало, Руми. Ще очаквам продължението с интерес!
Propuestas
: ??:??