И тогава го видях. Стоеше под ябълковото дърво, пушейки от лулата си, чакайки стадото си. Дядо Димо бе изживял много, 98-годишен старец, борещ се с живота все още и продължаваше да печели. Нищо не можеше да го стресне. Той тръгна да се изправя, а аз минавах и го попитах за помощ, отказа, усмихвайки се. Продължихме заедно към населеното място и го запитах.

- Ще има ли дядо, ТСВ (3-та Световна война)?

- Зависи дали сме готови - рече и се усмихна.

- Знаеш ли в какво вярвам? - попита ме той.

Погледнах го зачудено и не рекох нищо.

- Вярвам - казваше той. -В колелото.

- Какво е това колело, дядо?

- Това, което завъртаме понякога с опити да спре на определено място, което да ни хареса.

Помоли ме да спрем до чешмата и да запали отново от лулата си и продължи.

- Колелото на живота, което завъртаме и всичко се повтаря. Сега е завъртяно и е по средата и стои там. Скоро някой ще го завърти, с цел то да се върне отново там, където е войнствената част от него, а това ще стане, нали е колело.

- Не трябва ли да ни крепи надеждата, че човек прави грешки - попитах аз.

- Човек не греши, ако желае - рече той и отпи вода от чешмата. - Грешката е нещо, умишлено направено, без да го усетиш, обвинявайки Него за нея.

- Него ли?

- Късмета - рече дядо и се изправи, за да продължим.

- Късмет не съществува, има решения добри и зли. Ако вземем добро решение, то значи не е добро, ако вземем другото, също не е добро. Не трябва да взимаме решения, а просто да го направим.

- Не разбирам - рекох аз, като поклащах глава.

Дядо се усмихна загадъчно и каза, че ще разбера.

Може би разбрах закономерността, че всичко идва - добро или зло, когато си готов да го посрещнеш, а при лошо развитие обвиняваме някого, а ако не бяхме готови, то ще да бъде много по-лошо, така че винаги трябва да сме доволни. Разбрах и колелото, че то се върти като гумите на кола и всичко се повтаря. А решенията винаги са грешни, каквито и да са. Затова без да се мисли, трябва да се действа. Понякога сега стоя под това дърво и чакам дядото да се върне, но не идва. Но аз продължавам да чакам.